Определение № 408 от 29.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4060/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№5129316/31.07.2019 г. на С. И. С. за отмяна на въззивно решение №7049/09.11.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 2794/ 2018 г. на СГС и потвърденото с него решение № 257324/02.11.2017 г. по гр.д.№74107/2015 г. на СРС. С атакуваните решения, по предявения от „Банка ДСК” ЕАД иск по чл.422 ГПК е прието за установено, че С. С. (в качеството му на наследник на кредитополучателя Т. Я. Сакъзлиян, починала на 17.01.2014 г.) дължи сумите - 3 152.48 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2015 г.; 409.79 евро договорна лихва за периода 28.04.2014 г. – 16.04.2015 г.; 15.36 евро наказателна лихва и 30 лева такса по сключен договор за кредит от 15.06.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 21069/2015 г. по описа на СРС. Твърди се, че са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Ответната страна по молбата „Банка ДСК” ЕАД не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката по чл. 307, ал.1 ГПК, съобрази следното: Съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения само на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 и чл. 304 от ГПК основания. Затова не е достатъчно в молбата за отмяна молителят да твърди неправилност на влязлото в сила решение, а следва да изложи факти, обуславящи някое от основанията за отмяна, както и да представи доказателствата, относими към съответния фактически състав. Доводи за неправилност на съдебния акт, съставляващи по съществото си касационни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на закона (в каквато насока са изложените от молителя оплаквания), но не могат да служат като основание за исканата отмяна по чл. 303 ГПК. Съгласно приетото по т.10 от ТР №7/ 31.07.2017г. на ОСГТК, наличието на точно и мотивирано изложение от страната с излагане на факти и твърдения, които съдът би могъл да подведе под някой от фактическите състав на чл.303 ГПК, е условие за редовността й, а липсата на такова изложение налага оставянето й без движение. В случая, соченото от молителя основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, обуславя като изискване за редовност на молбата не само задължение да се представят писмените документи, но и страната да посочи ясно и точно – кои са новооткритите доказателства; каква е връзката им със спора; кога и при какви обстоятелства е узнала за тези доказателства, с оглед преценката за допустимост на молбата за отмяна. Фактическият състав на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не включва факти и доказателства, които са били представени и обсъждани при разглеждането на делото в инстанциите, нито нововъзникнали след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Във връзка с основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК молителят следва да посочи – кои са конкретните съдопроизводствени нарушения, за които твърди, че са препятствали възможността му лично или чрез упълномощен от него представител да участва в делото. Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да се остави без движение като се укаже на страната да представи ясно, точно и конкретно изложение на фактическите си твърдения, обосноваващи поддържаните (и цифрово посочени) основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК за отмяна, относимите за тях доказателства (и да ги приложи), съответно начина и датата на узнаването им. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение