Определение № 4276 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2817/2024 г.

Постъпила е частна жалба от Д. Сотирова от гр.София, чрез адв. Евлогиева срещу Определение №224 от 22.02.2024г. по адм. дело №131/2023г. по описа на Административен съд – София област(АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата и против Отказ за образуване на административно производство пред по-горестоящия административен орган, обективиран в писмо на Директор на ТП на НОИ – София област изх.№1012-22-5#1 от 24.01.2024г., а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССО, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество и за основателна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на Сотирова и е прекратил производството по нея, първостепенният съд е приел, че законосъобразно при осъщественото задължително административно обжалване на Разпореждане №2146-22-64/22.07.2021г. на Ръководител на „ПО“ при същото поделение на НОИ, Директорът на ТП на НОИ – София област не е разгледал по същество жалбата на физическото лице, тъй като за същото не е налице непосредствен(пряк) и личен правен интерес от оспорване акта на пенсионния орган, с който на основание чл.95 ал.1,т.6 КСО е разпоредено спиране считано от 08.07.2021г. на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Сотиров, чието отсъствие е било обявено с влязло в сила съдебно решение №187 от 14.11.2022г. по гр. дело №452/2022г. на РС – Сливница. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съдия не е направил разграничение между изискването за наличие на изискуемия се правен интерес от оспорване на акта на пенсионния орган пред горестоящият Ръководител ТП на НОИ и необходимия правен интерес обжалване акта на последния орган пред съда. В случая Сотирова е оспорила акта на Ръководител „ПО“ от 08.07.2021г. пред Директора на ТП на НОИ – София област, който обаче е отказал да разгледа жалбата, като е приел в акта си от 24.01.2024г., че лицето не е негов адресат, респ. неговата правна сфера не се засяга. С оглед на това формирал и извода си за липса на личен и пряк правен интерес от оспорването му, поради което и на основание чл.88 ал.2, във вр. с ал.1,т.3 АПК отказал да разгледа депозираната пред него жалба. Съгласно новелата на чл.88 ал.3 АПК този акт може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Настоящият съдебен състав приема, че следва да разгледа по същество частната жалба на Сотирова, тъй като с нея съставът на АССО с определението си от 22.02.2024г., след като подборно е разгледал основанието за прекратяване на производството пред горестоящия административен орган, в крайна сметка е приел, че Сотирова няма правен интерес да претендира разглеждане и на жалбата и пред съда, като за това се е позовал на основанията в чл.159 т.2 и т.4 АПК. Така обосновал и извода си за оставяне на жалбата и без разглеждане, респ. за прекратяване на съдебното производство, с оглед на което актът му попада на общо основание в приложното поле на чл.229 ал.1, т.1 АПК. Така формираният с диспозитива на обжалваното определение извод обаче е неправилен. За Сотирова безспорно е налице правен интерес да търси проверка за законосъобразност на акта на Ръководител ТП на НОИ –София област, тъй като този акт е постановен по повод подадена от нея жалба до този орган, с която е атакувано разпореждане на пенсионния орган при същото поделение на НОИ от 22.07.2021г. В самия оспорен акт на Директора от 24.01.2024г. е прието, че тази жалба не може да се разгледа на основание чл.88 ал.1, т.3 АПК. Обоснован е извода в тази връзка, че лицето е легитимирано да оспори този отказ(представляващ по своята същност прекратяване на производство по жалбата пред горестоящия административен орган) така, както е посочено и в ал.3 на чл.88 АПК. При това положение за Сотирова е налице необходимия правен интерес да търси проверка правилността му по пътя на обжалване пред съответния административен съд, което тя е направил в законоустановения за това срок. Всъщност в мотивите на обжалваното съдебно определение, административният съдия е разгледал по същество причините съответния Ръководител ТП на НОИ да откаже да разгледа жалбата на Сотирова, но in fine е направил необоснован извод, че това прави недопустима жалбата и пред съда и то на основание чл.159 т.2 (оспорващият е неправосубектен) и т.4(липса на правен интерес), поради което я оставил без разглеждане и прекратил съдебното производство. Т.е. формираните мотиви(касаещи по същество наличието или липсата на личен и пряк правен интерес за обжалване по административен ред) не съответстват на диспозитива (с който се отказва да се разгледа самата жалба пред съда). Всъщност формирането на мотиви за правилност или неправилност на извода на горестоящия административен орган да разгледа или не депозираната пред него жалба, може да бъдат излагани само, ако е прието преди това, че съдът е сезиран с допустима жалба, вкл. и при наличие на предпоставката за правен интерес за обжалване пред съд. По този начин е допуснато смесване на правния интерес от обжалване пред по-горестоящия административен орган с правния интерес от обжалване пред съд. С оглед на изложеното определението, с което е съдът е оставил без разглеждане жалбата на Сотирова, респ. е прекратил съдебното производство, следва да се отмени, а делото се върне за разглеждане от друг състав на същия съд, поради наличие на формирани мотиви по същество в обжалвания съдебен акт. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение