Определение № 42 от 16.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 82/2012 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. В. М., [населено място] за отмяна на решение № 545/24.11.2001г. по ч.т.д.№ 873/11г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.266, ал.4 ТЗ е освободен И. И. А. като ликвидатор на СД “А., П. и сие” /л./, [населено място]. Според молителя възражението му, като кредитор на дружеството, представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Излага твърдения, че вторият ликвидатор, който на е освободен - А. П., не познава в детайли търговските отношения на дружеството с клиентите му, поради което с решението по ч.т.д.№ 873/11г. се засят интересите на кредиторите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че подадената молба за отмяна е недопустима. Съгласно чл.303, ал.1 ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения, които са ползват със сила на пресъдено нещо. Решението за освобождаване на ликвидатора поради важни причини има характер на охранителен акт и не подлежи на обжалване. В случая, молителят не е трето лице по смисъла на чл.304 ГПК, тъй като по отношение на него не се разпростира силата на решението. Изложените обстоятелства за качествата на ликвидаторите не са правни доводи от значение за действието на съдебния акт. Още по-малко, възражението, т.е. подадената молба за отмяна, сама по себе си, може да се квалифицира като ново обстоятелство, представляващо предпоставка по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за разглеждане на молбата. По тези съображения молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд