Определение № 12505 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Р. А., подадена чрез пълномощника адвокат С. Стефанов, срещу определение № 1485 от 16.09.2025 г., постановено по адм. дело № 404/2025 г. по описа на Административен съд Ловеч. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди, че не е бил уведомен за образуваното административно производство и за издадената заповед, с която границите на имота му са били изменени. Позовава се на изпратено му съобщение в което е записано, че отсъства и е в затвора, като не е установено защо органът е провел процедурата по чл. 18а, ал. 10 АПК, без данни за уведомяване по ал. 9 на същия член. Заявява, че в периода 15.12.2019 - 05.03.2025 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], поради което правата му на свободно придвижване и достъп до интернет са били ограничени. Позовава се на правото на кореспонденция по чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и възможността за органа да го уведоми в затвора, което не е сторил. Моли за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на същия съд със задължителни указания. Ответникът - началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Ловеч, не представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по жалба на А. А. срещу заповед № 18-5011-08.05.2024 г. на началника на СГКК Ловеч, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], община Тетевен, засягащо съсобствения му имот с [идентификатор]. С обжалваното определение съдът е приел подадената жалба за просрочена и на основание чл. 159, т. 5 АПК същата е оставена без разглеждане, а съдебното производство по нея - прекратено. В мотивите си е изложил, че А. А. е бил редовно уведомен за образуването на административното производство с уведомление изх. № 24-10378-29.03.2024 г. на адреса в [населено място], [улица], съгласно известие за доставяне от 05.04.2024 г., получено от негова дъщеря. На същия адрес му е изпратено и съобщението за издадената заповед, което е върнато в цялост с отбелязване на 15.05.2024 г., че отсъства. Съдът не е изложил в определението си, че освен отсъствието, в щемпела е записано от пощенски служител, че лицето е в затвора. Органът е приел, че са налице предпоставките на чл. 18а, ал. 10 АПК и до А. е изпратено ново уведомление изх. № 24-16357-28.05.2024 г., в което е посочено поставянето му на таблото в СГКК Ловеч и публикуване на интернет страницата на АГКК. Последното е извършено на 28.05.2024 г. От това съдът е направил извод, че заповедта се счита съобщена на лицето на 05.06.2024 г. След тази дата е започнал да тече срокът за обжалването й, който е изтекъл на 19.06.2024 г. и подадената на 02.09.2025 г. жалба срещу нея е намерена за просрочена. Обжалваното определение е неправилно. Правилата за връчване на пощенски пратки от пощенски оператор, съгласно чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), се уреждат в приети от Комисията за регулиране на съобщенията общи правила. Видно от чл. 5, ал. 1 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, обн. ДВ, бр. 45/2010 г., препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. В ал. 3 на същия член е уредена хипотезата, когато пощенската пратка не може да бъде доставена поради отсъствие на получателя. В този случай в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. От приложеното по делото върнато писмо с поставен щемпел не може да се определи дали пощенският оператор е изпълнил задължението си съгласно чл. 5, ал. 3 от Общите правила. Това се отнася както за броя на служебните известия, така и за тяхното оформление, тъй като е представено единствено фотокопие от писмото. С оглед безспорното установяване редовността на съобщението съдът е следвало да изиска писмена справка от съответната пощенска станция за броя на служебните известия досежно препоръчаната пощенска пратка с баркод R PS 5500 404YDZ 9 и дали това съответства на нормативно определения минимален брой. Освен това неправилно е прието, че А. А. е бил редовно уведомен за образуваното административно производство, след като не са установени трите имена на лицето, получило пратката, което задължително съгласно чл. 5, ал. 2 от Общите правила. Също липсват данни за провеждане на процедурата по чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на уведомлението за издадената заповед, което е предпоставка за осъществяване процедурата по ал. 10 на същия член. Пречка е и установеното пребиваване на лицето в затвора, което въпреки наличните данни не е било съобразено от органа и се доказва от представеното с частната жалба удостоверение от началника на Затвора [знаселено място]. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нередовно уведомяване и за оспорващия срокът за обжалване на заповедта не е започнал да тече с поставянето на таблото в СГКК Ловеч и публикуването на интернет страницата на АГКК по чл. 18а, ал. 10 АПК, поради което подадената от него жалба не следва да се смята за просрочена. Жалбата неправилно е оставена без разглеждане от съда. Обжалваното определение следва да се отмени, а делото - да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,