Решение № 3705 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 53/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Т. Грозданов, против решение № 33421/13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7736/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и тази на оспореното от дружеството решение на Комисията за енергийно и водно регулиране и връщане на преписката на органа за произнасяне съобразно указанията на съда. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Т. Бельова, с писмено становище и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Фонд "Сигурност на електроенергийната система" не взема становище по съществото на спора и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД, подадена против раздел ІІ, т. 10 от Решение № Ц-15/30.06.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е актуализирана, считано от 01.07.2024 г. преференциалната цена, без ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от електрически централи, работещи с биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци (комбинирано производство) с инсталирана мощност до 5 MW, определена с Решение № Ц-19/28.05.2013г. на КЕВР в частта по т. 28, както следва – актуализирана цена 312,74 лв./ MWh, без ДДС и определена премия за тази цена в размер на 137,12 лв./ MWh, без ДДС. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „Еко Енерджи Мениджмънт", като също така е осъдил дружеството да заплати на КЕВР направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. От фактическа страна по делото е установено, че „ЕКО ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД експлоатира електрическа централа "БиоТЕЦ Еко Енерджи – Сърница", работеща чрез директно изгаряне на биомаса от дървесни остатъци, намираща се в землището на с. Сърница, община Велинград. Посочено е, че със Заповед № З-Е-84/02.04.2024 г. на Председателя на КЕВР е назначена работна група за анализ и актуализация на преференциалната цена за биомаса с коефициент, отразяващ изменението на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8. Изготвен е Доклад № Е-Дк-695/30.05.2024 г., приет от КЕВР с Решение по Протокол № 160/04.06.2024 г., в който са отразени резултатите от извършения анализ, като е насрочено обществено обсъждане на 10.06.2024 г. В предоставения по чл. 14, ал. 3 ЗЕ на заинтересованите лица 14-дневен срок за становища са постъпили такива, като същите са обсъдени в заседание и са отразени в Решение № Ц-15/30.06.2024 г. Въз основа на горното, от правна страна административният съд приел, че Решение № Ц-15/30.06.2024 г. на КЕВР, в обжалваната му част, е издадено от компетентен орган в съответствие с правомощията му, при наличието на кворум с изискуемото мнозинство и форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Посочено е, че основният спор по делото е дали КЕВР законосъобразно е актуализирала преференциалната цена и съответно дали правилно е определила премията. Административният съд се е позовал на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, съгласно който КЕВР ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8: разходи за суровини за производство на енергия (т. 6); разходи за горива за транспорта (т. 7); както и разходи за труд и работна заплата (т. 8). Посочено е, че в атакуваното решение административният орган правилно е приложил формулата, по която са направени относимите към жалбоподателя изчисления съобразно чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ, което се потвърждава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. След подробен анализ на приложимите норми и начина на определяне на актуалните преференциални цени и премията, административният съд посочил, че не се констатира наличието на основание от посочените в чл. 146 АПК за отмяната на оспорената част от Решение № Ц-15/30.06.2024 г. на КЕВР, поради което приел, че същото се явява законосъобразно, а жалбата на „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД – неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие в съдебното производство на страната не е нарушено, решението е и мотивирано. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, първоинстанционният съд е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, в следните случаи: ежегодно в срок до 30 юни; когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи констатира съществено изменение на някой от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, на която се основава оспореното пред съда решение, Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, а именно: разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорта, разходите за труд и работна заплата. Според чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ, коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи – разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата, се определя като произведение от: изменението на разходите за суровина за производството на електрическа енергия от биомаса, на разходите за горива за транспорта, необходими за доставка на суровината за производството на ел.енергия, и на разходите за труд и работна заплата, необходими за добиването и обработката на суровината за производство на електрическа енергия и производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изразено в проценти, и дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти. Процентите на изменение на разходите по ал. 2, т.т. 6, 7 и 8 са съобразени с определените и обявени от министъра на земеделието и храните годишни индекси за изменение на цените на суровините, разходите за горива за транспорта са въз основа на средната пазарна цена на ценообразуващия елемент за предходната отчетна година, съответно тези за труд и работна заплата са определени въз основа на данните от НСИ за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година. Правилен е изводът в обжалваното решение, че КЕВР е изпълнила задължението си по чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, като е определила коефициента, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8 съобразно изискванията на чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ, което обстоятелство е установено от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Комисията е приложила 11,85 % коефициент на изменение, получен чрез съпоставяне на относителните дялове на разходите от предходната година с индексите на тяхното изменение, предоставени от външни институции, като този коефициент е приложен не към цялата преференциална цена, а само за актуализация на абсолютните стойности на трите променливи разхода (суровини, транспортни горива и труд) в модела на КЕВР. Правилно е посочено, че ако коефициентът (от 11,85 %) бъде приложен към цялата преференциална цена, той неправомерно би увеличил и стойността на непроменящите се елементи, което е в пряко противоречие със закона и регулаторния модел. Следователно, коефициентът се прилага само към стойностите на суровините, горивата за транспорт и труда и работната заплата от предходния период, за да се запази принципът, че промяната се отнася единствено за елементите, които законът е посочил като променливи. Именно поради това коефициентът за актуализация е изчислен като сбор от произведенията на относителния дял и индекса на изменение за всеки от трите елемента (суровини, транспортни горива и труд). Административният съд подробно е описал начина на определяне на коефициента на изменение. Посочено е, че при определяне на разходите за суровини (дървесни остатъци) е използван относителен дял от 45,49 % и индекс на изменение от 25,60 %, базиран на данни за цените на дървесината, предоставени от Министерството на земеделието и храните. При разходите за горива за транспорт е използван относителен дял от 4,31 % и индекс на изменение от −13,15% (намаление), предоставен от Националния статистически институт. Разходите за труд и работна заплата са определени при използване на относителен дял от 5,65% и индекс на изменение от 13,70 %, също предоставен от НСИ. Именно така КЕВР е изчислила крайния коефициент 11,85 % като сбор от произведенията на относителния дял и индекса на изменение за всеки от трите елемента. Във връзка с определянето на премията за произведената електрическа енергия, административният съд е направил подробен анализ на методиката, спазвана от Комисията за енергийно и водно регулиране при изчисляването на прогнозната пазарна цена за електрическата енергия. Както е посочено, съгласно § 28, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. 2021 г.) и чл. 22а от Наредба № 1/2017 г., премията се изчислява като разлика между актуализираната преференциална цена и прогнозната пазарна цена (ППЦ), определена за същия период, в зависимост от първичния енергиен източник. Премията се определя ежегодно от Комисията за енергийно и водно регулиране в срок до 30 юни. За да определи премията, КЕВР изчислява ППЦ съгласно методика за определянето ѝ. Съгласно чл. 37а от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия Комисията за енергийно и водно регулиране определя прогнозна пазарна цена за базов товар за всеки регулаторен или ценови период въз основа на анализ на форуърдните сделки за този период на националната и регионалните борси. Определянето на прогнозна пазарна цена за базов товар за всеки регулаторен или ценови период въз основа на анализ на форуърдните сделки за този период на националната и регионалните борси е въпрос, който попада в кръга на оперативната самостоятелност на органа. След определянето на ППЦ се определя групов коефициент (чл. 37б, ал. 1), който отразява отклонението между средната цена за базов товар на пазара „ден напред“ през предходната година и постигнатата среднопретеглена цена от съответната група производители на същия пазар. Така окончателната ППЦ за групата се определя като произведение на цената за базов товар и груповия коефициент (чл. 37в). Постигнатата среднопретеглена цена на пазара „ден напред“ се установява чрез симулация на пазарно участие за предходната година, базирана на валидирани от ЕСО ЕАД графици (Д-1) на извадка от производители от съответната група, чиято обща инсталирана мощност представлява поне 10% от общата мощност на всички производители, получаващи премии в тази група (чл. 37б, ал. 3 и ал. 4). Във връзка с горното, административният съд посочил, че по отношение на групата производители, в която попада „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД, е установено, че не са налице участници – преки членове на балансираща група, за които независимият преносен оператор е валидирал графици за повече от 270 дни през предходната календарна година. Така след приложение на относимата разпоредба на чл. 37б, ал. 5 НРЦЕЕ, е посочено, че индивидуалният размер на премията, съгласно чл. 22а от Наредба № 1/2017 г., която представлява разликата между определената преференциална цена за групата (312,74 лв./MWh) и ППЦ за групата (175,62 лв./MWh), е 137,12 лв./MWh без ДДС. Съответно финансовото значение на премията е различно за всеки производител в зависимост от начина му на търговия (фиксиран договор или пазарни цени), което води и до различна крайна цена на ел. енергията за всеки от тях, въпреки еднаквия размер на премията. Както правилно е посочено от административния съд, това обстоятелство не води до незаконосъобразност на начина на определяне на премията, а напротив, премията е определена законосъобразно и при стриктно спазване на разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е позовал и на европейското право. Както е посочено, преференциалните цени, а оттам и премиите, които КЕВР определя, съставляват държавна помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което е изрично потвърдено от Европейската комисия в Решение C