Определение № 3035 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. Г. М. от гр. Варна срещу определение № 1448 от 05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1434/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. В частната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на оспореното определение. Върховният административен съд /ВАС/, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба, подадена от Е. М., срещу Констативен акт № 10 от 13.06.2025 г. на длъжностни лица по контрол на строителството при Община Варна, с който е установено нарушение на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ. С определение № 7921 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1434/2025 г., първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на М. срещу цитирания констативен акт и е прекратил производството по делото. Срещу така постановеното прекратително определение, в срока по чл. 230 от АПК, М. е подала частна жалба вх. № 12708/28.07.2025 г., която е оставена без движение с дадени от съда изрични указания за отстраняване на нередовности, в които се съдържа и указание за приподписване от адвокат и внасяне на държавна такса. Във връзка с това, на 13.08.2025 г., М. е отправила искания за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от внасяне на държавна такса, които с определение № 9586 от 03.09.2025 г., поправено с определение № 9870 от 12.09.2025 г., са оставени без уважение от административния съд. Така постановените определения са оспорени от жалбоподателката, като с определение № 10070 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 10071/2025 г. по описа на ВАС и определение № 222 от 12.01.2026 г. по адм. дело № 10792/2025 г. по описа на ВАС са оставени в сила. След връщане на делото от ВАС, с разпореждане № 632 от 19.01.2026 г. по адм. дело 1434/2025 г., на жалбоподателката е дадена от съда последна възможност да отстрани нередовностите по подадената от нея частна жалба вх. № 12708/28.07.2025г. против определение № 7921 от 15.07.2025 г. В срока за отстраняване на нередовностите с молба вх. № 1951/30.01.2026 г. жалбоподателката е отправила повторно искане за предоставяне на правна помощ. С определението, предмет на настоящата частна жалба, така направеното повторно искане на Е. М. за предоставяне на правна помощ в производството по подадената от нея частна жалба вх. № 12708/28.07.2025 г. против определение № 7921 от 15.07.2025 г. по адм. дело № 1434/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, е оставено без уважение и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК частната ѝ жалба против прекратителното определение е върната. За да постанови този резултат решаващият съд е посочил, че при идентична фактическа обстановка вече се е произнесъл и е приел предходно такова искане за неоснователно, което е потвърдено и от ВАС. Според съда с повторното искане за предоставяне на правна помощ не се твърдят нови обстоятелства и не се представят нови доказателства, поради което не са налице основания за преразглеждане на този въпрос. Прието е от съда също така, че не е направен опит за отстраняване на нито едно от дадените указания за нередовности по подадената частна жалба срещу прекратителното определение. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразно с обжалваното определение е оставено без разглеждане повторно подаденото от Е. М. искане за предоставяне на правна помощ с оглед необходимостта от приподписване по чл. 212, ал. 2 от АПК на частната й жалба с вх. № 12708/28.07.2025 г. против определение № 7921 от 15.07.2025 г. по адм. дело № 1434/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. След като е налице изричен съдебен акт, с който е оставено без уважение предходното искане на частната жалбоподателка за правна помощ, недопустимо е отново, вместо изпълнение указанията на първоинстанционния съд за приподписване, да се иска повторно предоставяне на правна помощ. Още повече, че както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, нови доказателства не се представят. При тези данни по делото, правилно е и определението на съда в частта му, с която се разпорежда връщане на подадената от Е. М. частна жалба с вх. № 12708/28.07.2025 г. против определение № 7921 от 15.07.2025 г. по адм. дело № 1434/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, като нередовна. Срокът за отстраняване на констатираните по нея нередовности по чл. 212, ал. 2 и чл. 213, т. 3 и т. 4 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, даден като последна възможност с разпореждане № 632 от 19.01.2026 г., е изтекъл на 02.02.2026 г., както правилно е посочено и в оспореното определение. След като нередовностите на частната жалба не са отстранени в законоустановения срок, то същата не следва да се разглежда по същество, поради което правилно с обжалваното определение е приета за нередовна и като такава е върната на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ, във вр. чл. 236 от АПК. Предвид горните мотиви и в контекста на повторно отправеното от страна на М. искане за правна помощ, изложените в частна жалба доводи за спиране броенето на процесуални срокове са неоснователни, по аргумент от чл. 259, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Неоснователни са и съображенията на частната жалбоподателка за наличие на предпоставки за спиране на производството по адм. дело № 1434/2025 г. пред Административен съд – Варна, обосновани с необходимостта от съобразяване предмета и развитието на адм. дело № 2844/2025 г. по описа на същия съд. С оглед на горното, оспореното определение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените мотиви и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,