Определение № 186 от 23.04.2010 г. на ВКС по д. № 97/2010 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 186 София 23.04.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 20 април 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 97/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Б. И. и М. Б. В., представлявани от адв. Б. В. против определение № 554 от 22.12.2009 г. по ч.гр.д. № 510/09 г. на ВКС, ІІ г.о. Развити оплаквания за неправилност на обжалвано определение поради нарушение на процесуалния закон Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с оплакванията в частната жалба, намира: С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената от К. И. и М. В. частна жалба против решение № 356 от 19.05.2009 г. по гр.д. № 5772/07 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което са обезсилени въззивно решение № 202 от 13.07.2007 г. по гр.д. № 38/06 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него решение от 02.08.2002 г. по гр.д. № 711/2000 г. на Смолянския районен съд и е прекратено производството по делото. Прието е, че с постановяване на обжалваното решение от касационния съд е изчерпан процесуалният ред за инстанционен контрол и то не подлежи на обжалване поради липса на друга инстанция, която да провери правилността му. Обжалваното определение е правилно. Решенията на ВКС, с които се обезсилват като недопустими решенията на съда по същество и се прекратява производството по делото, не подлежат на обжалване пред друг състав на ВКС. Недопустимостта представлява касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК / отм./, за наличието на което съдът следи служебно. При констатация, че предявеният иск е недопустим, в изпълнение на правомощието си по чл. 218ж, ал.2 във вр. с чл. 209 ГПК / отм./ касационният съд обезсилва като недопустими постановените по него решения на въззивния и първоинстанционния съд и прекратява производството по делото. И в този случай касационното производство приключва с решение, а не с определение, поради което процесуалният ред за обжалване на определения по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК, респ. чл. 218в, ал.5 ГПК/ отм./, е неприложим. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът