Определение № 1343 от 30.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1537/2023 г.

С определение №346 от 04.02.2025г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение №594 от 04.05.2023 г. по в.гр.д. №3202/2022г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, в обжалваната от касатора Г. Н. З. част. Със същото определение на касатора е указано да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 10 623,46 лева. По делото е постъпила молба от Г. Н. З. да бъде освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК. Към молбата е представена и декларация за имуществено, семейно и здравословно състояние на жалбоподателя. От същата се установява, че получава месечен доход от 1100 лв. от заплата, не упражнява търговска дейност, не е женен, не е посочил, че осигурява издръжка на други лица, нито, че страда от заболявания, налагащи постоянни разходи, не притежава недвижими имоти, МПС, влогове или дялове и акции в търговски дружества. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира искането за частично основателно. При произнасяне по молбата следва да бъдат преценявани критериите по чл.83, ал.2 от ГПК, които включват материалното и имуществено състояние на лицето, неговото семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси по производството. В случая съвкупната преценка на всички установени обстоятелства от кръга на посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК – възрастта на жалбоподателя, липсата на данни за заболявания, както и на задължения за издръжка на други лица, а от друга страна размера на получаваното от него трудово възнаграждение и невъзможността да се реализират доходи от притежавано имущество, налагат извод, че касационният жалбоподател не разполага с достатъчно средства за заплащане на пълния размер от 10 623,46 лева на дължимата държавна такса за касационното обжалване. Пълният размер на дължимата по делото държавна такса би представлявал значителен и извънреден разход, който обективно би затруднил упражняването на правото на страната на обжалване. Налице са основанията на чл.83 ал.2 от ГПК - молителят няма достатъчно средства, за да поеме този разход, поради което искането му за освобождаване от държавна такса за касационното обжалване следва да бъде частично уважено, като той следва да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса над размера от 1500 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,