Определение № 8536 от 04.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7438/2026 г.

ВАССедмо отделение04.08.2026 г.докладчик Диан Василев

Диспозитив

Оставя в сила определение № 21418 от 28.05.2026г., постановено по адм. дело № 6420/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА /п/ ДИАН ВАСИЛЕВ

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Б. Б. от гр. София, чрез адв. В. Д.-Виденова, срещу определение № 21418 от 28.05.2026г., постановено по адм. дело № 6420/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което са оставени без разглеждане жалбата на Б., свързана с иззетото му свидетелство за правоуправление (СУ) на моторно превозно средство (МПС), извършено със съставения АУАН (акт за установяване на административно нарушение) серия GA № 4475053/01.05.2026г. за извършено нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, както и искането му за спиране на предварително изпълнение на тези действия, определени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд като принудителна административна мярка по същия закон. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи, по същество касаещи оспорване на законосъобразността на издадена след констатиране на нарушението Заповед за налагане на ПАМ по ЗДвП. Твърди се, че със съставения АУАН е недопустимо да бъде иззето СУ на МПС. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата на В. Б. по същество. Ответникът по спора не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд-София-град е образувано по жалба на В. Б., чрез адв. В. Д.-Виденова против иззетото му с АУАН серия GA № 4475053/01.05.2026г. за извършено нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата СУ на МПС, което действие по своята същност жалбоподателят счита за наложена ПАМ по ЗДвП, насочена и срещу предварителното изпълнение на тази мярка. С обжалваното определение № 21418 от 28.05.2026г., постановено по адм. дело № 6420/2026 г., съдебен състав на административния съд е оставил подадената жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че липсва годен за оспорване административен акт, тъй като СУМПС е било иззето със съставения АУАН, а не чрез наложна ПАМ по ЗДвП. Приел е още, че при липсата на годен за оспорване административен акт, е недопустимо и оспорване на предварително изпълнение на изземването на СУ на МПС. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, като Върховният административен съд намира за необходимо да изложи допълнителни съображения в тази насока. В настоящия казус, за констатирано на 01.05.2026г. нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 на ЗДвП, на водача на МПС В. Б. е съставен АУАН, като му е иззето свидетелството му за управление на МПС. На 05.05.2026г., на основание чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП е издадена заповед за прилагане на ПАМ "Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност", до представяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от 6 месеца". Изземването на документите на санкционирания водач на МПС по своята същност е част от процедурата по ангажиране на административната и/или административно-наказателната му отговорност - глава VІ и глава VІІ ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Касае се за процесуално-следствени действия по събиране на доказателства, при които самото изземване на СУ на МПС е основано на правен акт – АУАН, който според установената съдебна практика в изземващата си част представлява протокол за изземване по см. на чл. 42, ал. 1, т. 10 ЗАНН. По тази причина, макар да са верни възраженията на частния жалбоподател, че ЗППАМ № 26-4332-002270/05.05.2026 г., налагаща "Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност", до представяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от 6 месеца", е издадена няколко дни по-късно, то към момента на фактическото отнемане и задържане на СУ на МПС е било налице друго законово основание за осъществяване на това действие -административно нарушение на разпоредба от ЗДвП, за която законодателят е предвидил със съставянето на АУАН да се изземва и СУ на МПС. АУАН е съставен и връчен без възражения към момента на издаването му(такива са депозирани едва на 07.05.2026г., два дни след издаване на ПАМ). Редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно чл. 20 от Наредбата, отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; заповед за прилагане на принудителна административна мярка; съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. Според разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП „В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "е", "ж", "з" и "и" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение“. Сред тези случай е и настоящият. Към момента на проверката от полицейските служители, водачът на МПС В. Б. е управлявал л.а. марка „Мерцедес Ц 400 4 матик“, за който служителите на СДВР са установили, че е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. За това нарушение законодателят е предвидил за водача на МПС административно наказание по чл.173, ал.3 от ЗДвП - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лева, съответно налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от закона, която хипотеза попада в изброените по чл.172, ал.3 от ЗДвП случаи, при които със съставяне на АУАН се изземва и СУ на МПС. Ето защо правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на В. Б., чрез адв. В. Д.-Виденова против иззетото му с АУАН серия GA № 4475053/01.05.2026г. за извършено нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата СУ на МПС. В това производство липсва годен за оспорване административен акт, такъв е налице едва с издадената ЗППАМ № 26-4332-002270/05.05.2026 г., налагаща "Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност", до представяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от 6 месеца", която може да бъде оспорена пред съда, включително и досежно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Правилно съдът е стигнал и до извода, че след като липсва подлежащ на оспорване административен акт, е недопустимо и акцесорното по своя характер искане за спиране на допуснатото по силата на закона /каквото се твърди от Б./ предварително изпълнение на изземването, определено от него като ПАМ по ЗДвП. С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

13