Определение № 5779 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4736/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на подадената от И. К. молба от 8.10.24 г. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС от 31.07.24 г. по гр.д. №3851/23 г. на четвърто г.о., с което е отхвърлен искът на молителя срещу М. П. с пр. осн. чл.29 ЗЗД – за унищожаване на договор за продажба на описания недвижим имот на цена от 120 000 лв., сключен с нот. акт №***/17.11.17 г. на нотариус В. М.. Отмяната се иска на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Молителят сочи, че през септември на 2024 г. се свързал със свидетеля Р. Ц., който бил очевидец на упражнявания от М. П. върху молителя натиск / вкл. чрез скандали/ и на умишленото му въвеждане от нея в заблуждение относно правните последици на сключената сделка. С това според молителя е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство – представената с молбата нотариално заверена декларация на свидетеля Р. Ц. от 20.09.24 г. Прави доказателствено искане да бъдат разпитани като свидетели Р. Ц., нотариус В. М. и братът на ответницата М. П. – В. К., като подробно сочи обстоятелствата, за които иска разпит на свидетелите. Ответникът по молбата М. П. я оспорва като недопустима и моли делото да бъде прекратено по арг. от ППВС №2/77 г., т.4 и ТР №7/17 г., т.10 ОСГТК. Евентуално излага и подробни съображения за неоснователност на молбата за отмяна. ВКС намира молбата за недопустима по съображения, извлечени от цитираната в отговора на ответницата практика на ВКС. В ТР №7/17 г., т.10 ОСГТК е прието, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението / чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /. Редовността на молбата е предпоставка за нейната допустимост. В ППВС №2/77 г., т.4 е прието, че писмените декларации не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК / чл.303, ал.1,т.1 ГПК/. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Член 231, б. "а" ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. Постановките на ППВС №2/77 г. не са загубили актуалност и се застъпват и в новата практика на ВКС, цитирана в отговора на молбата. Молбата за отмяна е недопустима – молителят не е обосновал конкретно и надлежно наличието на соченото основание по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Релевирал е доводи, които съставляват касационни основания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не се обхващат от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Не е представил и нови писмени доказателства /нов писмен документ, който сам по себе си да представлява доказателство по делото/ за установяване на нови обстоятелства от съществено значение за делото. Затова молбата следва да остане без разглеждане и ВКС на РБ, трето г.о.