Определение № 2615 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от М. М. Н. срещу Определение №33660 от 15.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №10101/2025 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. М. Н. срещу Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №4604802 от 16.09.2025 г., издаден от младши автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ (ОПП) в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател - М. М. Н. счита, че определението е неправилно. Излага, че на 16.09.2025 г. срещу него е бил съставен АУАН серия GA №4604802 от служители на отдел „Пътна полиция” в СДВР, с твърдение, че е използвал пътя не по предназначение. Излага фактическата обстановка довела до издаването на АУАН. Сочи, че съдът неправилно е приложил чл. 159, т. 1 АПК, като е приел, че АУАН не подлежи на обжалване. Счита, че това тълкуване противоречи на целите в административния процес, да се гарантира защитата на правата и законните интереси на гражданите. Сочи, че АУАН има самостоятелни правни последици и има белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, доколкото засяга конкретно лице и неговите права. Като е отказал да извърши съдебен контрол върху този акт съдът е нарушил принципа на ефективната съдебна зашита, закрепен в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията). Оставянето на жалбата му без разглеждане е ограничило правото му на защита. Като е приел, че АУАН не подлежи на съдебен контрол, съдът фактически е отказал правосъдие, в нарушение на чл. 117, ал. 1 от Конституцията и на чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). С постановяването на определението си съдът е нарушил принципите на обективност и служебно начало. Прави искане определението да бъде отменено и съдът да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като приеме жалбата му срещу АУАН за допустима и я разгледа по същество. В уточнителна молба от 27.02.2026 г. процесуалният представител на Н. е посочил, че допълва и конкретизира жалбата му. Изложил е, че доверителят му всъщност е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №25-4332-004682 от 19.09.2025 г. издадена от ОПП в СДВР. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че предмет на обжалване е АУАН серия GA №4604802 от 16.09.2025 г. С Разпореждане № 32110 от 03.10.2025 г., АССГ е указал на жалбоподателя да уточни кой е обжалваният от него административен акт и да заплати държавна такса. С молба от 06.10.2025 г., доверителят му е изпълнил указанията, като е внесъл по сметка на съда дължимата държавна такса, но не е посочил кой административен акт обжалва. Вместо това е приложил АУАН серия GA №4604802 от 16.09.2025 г. Счита, че предвид липсата на изрично волеизявление на жалбоподателя кой административен акт обжалва, решаващият съд е следвало да му даде допълнителни указания. Вместо това АССГ е приел, че обжалваният административен акт е приложеният АУАН. Прави искане съдът да отмени определението и да върне делото на АССГ за произнасяне по законосъобразността на Заповед за прилагане на ПАМ №25-4332-004682 от 19.09.2025 г. издадена от ОПП в СДВР. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи, в срока по чл. 232 АПК, не е изразил становище по жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на М. М. Н. срещу АУАН серия GA №4604802 от 16.09.2025 г., издаден от младши автоконтрольор при ОПП в СДВР и е прекратил производството по делото. За да постанови определението си съдът е изложил, че производството е образувано по жалба подадена от М. М. Н., срещу АУАН серия GA № 4604802 от 16.09.2025 г., издаден от младши автоконтрольор при ОПП в СДВР. С Разпореждане № 32110 от 01.10.2025 г. съдът е оставил жалбата без движение и е указал на оспорващия да посочи кой е обжалваният от него административен акт. С молба от 06.10.2025 г., М. Н. е представил „…копие от обжалвания акт, връчен на 16.09.2025 г. (Акт № 4604802)“. С оглед направеното уточнение на оспорващия, съдът е приел, че е сезиран с оспорване на акт, който не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а представлява такъв по чл. 36, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и не подлежи на самостоятелно обжалване пред съд. Оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е правилно. Доводите на частния жалбоподател за неправилност на определението, са неоснователни. Оспореният в първоинстанционното производство АУАН, съставен по реда на чл. 36 и сл. ЗАНН, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. АУАН е документ с правно значение с констатираща, обвинителна и сезираща функция, въз основа на който се образува административнонаказателно производство, като законодателно не е предвиден процесуален ред за самостоятелното му оспорване. Той има констативен характер и не поражда преки правни последици. АУАН е част от процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Н., а верността на отразените в него факти и обстоятелства може да бъде оспорена чрез възражения пред административнонаказващия орган по реда на чл. 44 ЗАНН или в рамките на производството по Глава III, Раздел V ЗАНН, чрез обжалване на евентуално издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление. Неоснователно е направеното в уточнителната молба възражение, че в хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е направил изрично волеизявление, с което да посочи кой е обжалваният от него акт, съответно – че е следвало да му бъдат дадени допълнителни указания за това. С Разпореждане № 32110 от 01.10.2025 г. съдът е оставил жалбата без движение и е указал на оспорващия в 7 дневен срок да посочи ясно и точно кой е обжалваният от него административен акт и кога му е връчен. С молба от 06.10.2025 г. М. Н. е посочил, че представя „…копие от обжалвания акт, връчен на 16.09.2025 г. (Акт № 4604802)“. Видно от изявлението му от Н. изрично е конкретизирано, че „обжалвания акт“ е АУАН № 4604802. Обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство от Н. е обжалван АУАН се потвърждава както от заявеното от него в жалбата му до АССГ (че е срещу акт серия GA №4604802 от 16.09.2025 г., който акт моли да бъде отменен), така и от подробно изложените от него съображения в частната жалба за допустимост на жалбата му срещу АУАН. Предвид изложеното не може да се приеме, че предмет на обжалване от страна на М. Н. в първоинстанционното производство е била Заповед за прилагане на ПАМ №25-4332-004682 от 19.09.2025 г. издадена от полицейски инспектор в ОПП към СДВР, каквото твърдение е направено за първи път едва с уточнението на частната жалба. Обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд