Определение № 2770 от 24.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2260/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 2150 от 30 .0 7.2024 г. по т. д. № 716/2023 г. на Върховен касационен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу решение № 385 от 16.12.2022 г. по в. т. д. № 518/2022 г. по описа на Варненски апелативен съд Частните жалбоподатели поддържат, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат аргументи, че неоснователно и необосновано предходният състав на ВКС е приел, че касационната им жалба, подадена в качеството им на трети лица – помагачи на ответника, е недопустима поради липсата на правен интерес. Считат, че и за ответника, и за всеки от тях, като подпомагаща го страна, е налице правен интерес от обжалване на въззивното решение, доколкото след обезсилване на първоинстанционното решение от въззивната инстанция и прекратяване на производството по делото, не е обезсилена и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., издадена от Районен съд – Варна по ч. гр. д. № 19476/2019 г., срещу която е подадено възражение от ответника, станало причина за предявяване на установителен иск от ищеца. В тази връзка изразяват несъгласие с мотивите на въззивната съдебна инстанция, обосновали извода защо заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване. Против жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната процесуална недопустимост, а по същество – за правилност и законосъобразност на обжалваното определение и неоснователност на частната жалба. Подпомаганият от третите лица – помагачи ответник „Дрийм“ ООД (н.), чрез синдика З. Х., не е депозирал отговор на постъпилата частна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК определение на предходен състав на ВКС, при спазване на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на I т. о. на ВКС е приел, че касационната жалба на С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д. – трети лица помагачи на страната на ответника, е недопустима поради липсата на правен интерес. Посочил е, че правен интерес от обжалване на определение за прекратяване на делото поради недопустимост на иска, съответно на въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото поради недопустимост на иска, има ищецът, тъй като с тях се засягат процесуалните му права, а подпомагащата страна може да обжалва всяко определение, съответно решение, което е легитимирана да обжалва подпомаганата страна. В случая, с оглед извършената от въззивния съд преценка за недопустимост на предявения иск по чл. 422 ГПК – атакуваното първоинстанционно решение е обезсилено и производството по делото е прекратено, което според предходния състав на ВКС изключва правния интерес на ответника – търговско дружество от обжалване на решението и обуславя извод, че подпомагащите страни нямат правото да обжалват въззивното решение. Допълнително съставът на ВКС е изложил мотиви, че аргументите на жалбоподателите относно отсъствието на предпоставките по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, съответно – доводите за наличието на забраната по чл. 637, ал. 6 ТЗ за образуване на дела срещу ответника – длъжник в несъстоятелност, касаят само правилността на мотивите на въззивния съд, но не и крайния му извод за недопустимост на иска, а страната не може да обжалва само мотивите на съдебния акт, когато той я удовлетворява като резултат и не засяга правата ѝ. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Установява се от данните по делото, че на основание чл. 218 ГПК с определение № 260665 от 24.06.2021 г. по т. д. № 721/2020 г. на Варненски окръжен съд И. Д. Ч., П. Д. Д. и С. П. Д. са конституирани като подпомагащи страни на ответника „Дрийм“ ООД (н.). В това им качество същите са подали касационна жалба срещу решение № 385 от 16.12.2022 г. по в. т. д. № 518/2022 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260033 от 19.04.2022 г. по т. д. № 721/2020 г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото по иска по чл. 422 ГПК на основание чл. 130 ГПК. С първоинстанционното съдебно решение е прието за установено, при участието на подпомагащите страни – И. Д. Ч., П. Д. Д. и С. П. Д., че „Дрийм“ ООД (н.) дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 147 997 лв., представляваща законна лихва върху просрочена главница за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г., по силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009 г., договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009 г. и договор за цесия от 06.11.2017 г., рег. № 8387/06.11.2017 г. на нотариус № 526, с район на действие СРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г. по ч. гр. д. № 19476/2019г. на Варненски районен съд. При тези данни правилен се явява изводът на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба на третите лица – помагачи поради липсата на правен интерес от обжалване. Като подпомагаща страна, третото лице – независимо дали е встъпило или е привлечено в процеса, може да участва активно и има право да извършва всички съдопроизводствени действия съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК, включително и да обжалва решението, постановено по делото, по което то е участвало, за да брани пряко, не свое, а чуждо – на подпомаганата главна страна, субективно материално право, което е предмет на спора по делото. Такова активно участие и извършване на процесуални действия от третото лице – помагач поначало е и в негов интерес, но в рамките на спора между главните страни по делото. Всяко трето лице – помагач само преценява дали и доколко неговият собствен интерес диктува то да участва активно и да извършва процесуални действия, включително да подава жалби в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да помага, при положение че по този начин то брани пряко чужди субективни материални права, действайки само косвено и в свой интерес. Същевременно обаче правният интерес от обжалване произтича от интереса, който е обусловил привличането, респ. – встъпването на третото лице. С обжалването третото лице цели защита на интересите на подпомаганата страна, като интересът произтича и от задължителната сила на мотивите на решението по чл. 223, ал. 2 ГПК в отношенията между подпомагащата и подпомаганата страна. В настоящия казус с въззивното съдебно решение, предмет на касационно обжалване от третите лица – помагачи, е обезсилено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният срещу подпомаганата страна иск по чл. 422 ГПК, и производството по делото е прекратено. При това развитие на производството и доколкото всяко трето лице участва в процеса, за да издейства благоприятно решение за страната, на която помага, в защита на своя интерес, а този резултат в случая е постигнат, щом като решението е изгодно за подпомаганата от третите лица страна, то липсва и правен интерес от обжалване на въззивното решение. Както правилно е приел и предходният състав на ВКС, правен интерес от обжалване не може да бъде обоснован и от изложените от жалбоподателите аргументи в посока правилността на част от мотивите на въззивния съд, които не подлежат на обжалване вън и независимо от диспозитива на постановения въззивен съдебния акт, който е благоприятен за подпомаганата и подпомагащите страни и изключва наличието на правен интерес от депозиране на касационна жалба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение