Определение № 19 от 30.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 931/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молби от страна на М. Ж. Я. и Ж. А. Т. за допълване по реда на чл.248 ГПК В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ на определение № 656/19.11.2014 на ВКС, Второ т.о. по т.д. 931/14, с което по реда на чл.288 ГПК не е допусната касация на Р №19/26.11.2013 г. по в.гр.д. № 270/2013 г. на АС-Бургас по касационна жалба на ЗД [фирма]-София. Ответникът по молбите по чл. 248 от ГПК не изразява писмено становище в отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: Молбата е подадена в едномесечния срок по чл.248 ГПК. Съгласно чл. 81 ГПК със всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Такова искане за присъждане като съдебни разноски на възнаграждението платено от ответниците по жалбата за процесуално представителство по делото пред ВКС е направено своевременно в отговора им на молбата на касационната жалба. В задължителната практика на ВКС: ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че на присъждане като разноски подлежи само реално платено адвокатско възнаграждение, а не договореното такова. В т.1 е прието, че при уговорено плащане на възнаграждение на адвокат по банков път, това следва да се установи от съответните банкови документи, а при плащане в брой-достатъчно е това да бъде отразено в самия договор за правна помощ. В случая плащането в брой на договореното адв. възнаграждение в размер на 2000 лева се установява от отбелязването в самия договор за правна помощ, поради което и молбата за присъждане на разноски, съставляващи платено адвокатско възнаграждение е основателна. . Мотивиран от горното ВКС, Второ т.о.