Определение № 297 от 12.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3377/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Подадена е молба от „Енерго–Про Продажби“ АД – [населено място], чрез адв.Надежда Георгиева, с която се иска съдът да допълни постановеното решение №124/27.06.2022 г. по гр.д. №3377/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., с произнасяне по дължимите на касатора разноски за всички инстанции. Ответникът по молбата - Н. С. О., представляван от адв. П. И., в срока за отговор не е изразил становище по подадената молба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: С решение №124/27.06.2022 г. по гр.д. №3377/2021 г. ВКС е разрешил спора между страните по същество, като е отхвърлил предявения от Н. О. иск за признаване на установено, че не дължи на „Енерго–Про Продажби“ АД – [населено място] сумата 8 681.39 лв. – цена на потребена ел.енергия за периода 19.04.2017 г. – 18.04.2018 г. С решението си съдът е пропуснал да се произнесе за дължимите на касатора разноски за всички инстанции, съобразно крайния изход на спора. Видно от представените от дружеството –ответник пред всяка инстанция списъци по чл. 80 ГПК и платежните документи, удостоверяващи направени разходи за адвокатски възнаграждения, съдебни експертизи и платени държавни такси, общият претендиран размер на разноските възлиза на сумата 10 250.89 лв. Същевременно, насрещната страна е направила възражения за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК) на уговорените адвокатски възнаграждения за защита и представителство на дружеството пред районния съд, пред двете въззивни инстанции и първото касационно производство. За разноските за адвокатско възнаграждение за настоящото касационно разглеждане такова възражение не е заявено, поради което намаляване не се следва. При това положение, съдът намира, че предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №1/2004 г. за М., съобразявайки защитавания материален интерес и действителната фактическа и правна сложност на делото, поддържаното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. При предвиден с цитираната наредба минимален размер на адвокатското възнаграждение от 765 лв., респ. 3/4 от този размер за въззивна и касационна инстанция, уговореното от „Енерго–Про Продажби“ АД адвокатско възнаграждение за всяка инстанция от по 1 824 лв. е действително прекомерно, надхвърлящо почти три пъти нормативно регламентирания минимум и несъответно на конкретната фактическа и правна сложност на делото. Поради това, адвокатското възнаграждение следва да се намали, както следва: за РС - до сумата 800 лв.; за двете въззивни инстанции – до 600 лв. за всяка; и за първата касационна инстанция – до 700 лв. Съобразно с това, на касатора следва да се присъдят общо разноски за всички инстанции в размер на сумата 5 654.89 лв. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение