Определение № 13325 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11313/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на „Черноморска Инвестиционна компания“ ЕООД, гр. Варна, против определение №11991/ 29.10.2025 г. по адм. д. № 1728/ 2025 г. по описа на Адимистративен съд -Варна. Наведени са доводи за неправилност на определението поради материална незаконосъобразност и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че по искането за издаване на акт по чл. 48 от Наредбата на ОбС Върна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелените системи на територията на Община Варна не е формиран изричен отказ, поради което не е приложим чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Съдът приема, че е поискана административна услуга, за които обаче е неприложима забраната по чл. 27, ал.2, т.1 от АПК. Ответната страна кметът на община Варна оспорва частната жалба като неоснователна по съображения развити в отговора. Твърди, че съдебното производство е прекратено законосъобразно, защото е налице влязъл в сила мълчалив отказ по заявление №АУ01919ОВН/ 18.12.2024 г., поради което не дължи произнасяне по идентично, но недопустимо искане със заявление от 30.06.2025 г. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С определение №11991, постановено в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. по адм. д.№ 1728/2025 г. по описа на Административен съд-Варна, е оставена като недопустима без разглеждане жалбата на „Черноморска Инвестиционна компания“ ЕООД, гр. Варна против мълчалив отказ на кмета на Община Варна да издаде разрешение за премахване на дървесна и храстова растителност по чл. 48 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелените системи на територията на Община Варна /Наредбата/ по заявление рег. № АУ01919ОВН/ 30.06.2025 г. За да постанови този резултат съдът приема, че административният орган е сезиран с предходно заявление рег. № АУ01919ОВН_008ВН/18.12.2024 г., чието съдържание е идентично с това на заявлението от 30.06.2025 г. Посочва, че искането е за административна услуга на основание чл.47, ал. 2, т. 3 по реда на чл. 48 от Наредбата, с която да бъде разрешено на заявителя да отсече 51 броя иглолистни дървета, 8 броя широколистни дървета, преместване на 2 броя иглолистни дървета, растящи всичките в имот УПИ XXV-170, 542 в кв. 6 по плана на ж.к.“Бриз-юг“, гр. Варна, което разрешение е условие за издаване на разрешение за строеж първи етап на „Укрепително съоръжение по чл. 96, ал.4, т.1 ЗУТ“ и втори етап -сграда със смесено предназначение, в имота. Мълчаливият отказ към 1.01.2025 г. не е оспорен пред съда, срокът е изтекъл, поради което второто по ред заявление от 30.06.2025 г. е недопустимо и по него не е възникнало задължение за произнасяне, следователно не може да се формира мълчалив отказ. Оттеглянето на заявлението от 18.12.2024 г. е факт, който е ирелевантен за спора. Определението е неправилно и следва да бъде отменено при следните съображения: Съгласно чл.142, ал.12 от ЗУТ разрешението за строеж се издава след издаване на разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 62, ал. 10, като съдебната практика трайно приема, че разрешението за премахване на дървесна растителност е условие за издаване на разрешението за строеж. Съгласно чл. 48, ал. 2 от Наредбата писмено разрешение за преместване и премахване на дървесна и храстова растителност се издава от кмета на Община Варна или оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед №4567/ 17.12.2024 г. на основание чл.44, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМСМА кметът на Община Варна е оправомощил заместник-кмета на общината Д. Кирчев да издава разрешение или отказ за преместване и премахване на дървесна и храстова растителност на територията на Община Варна, въз основа на експертно становище, придружено с картен материал. Заявление № АУ01919ОВН_008ВН/18.12.2024 г. на „Черноморска Инвестиционна компания“ ЕООД, гр.Варна е подадено до кмета на общината, предвид материалната му компетентност по чл. 48, ал. 2 от Наредбата. Сроковете за произнасяне от страна на администрацията са инструктивни и с изтичането им не се преклудира задължението на компетентния административен орган да се произнесе, нито е допустимо същият да се позовава на собственото си бездействие като влязъл в сила мълчалив отказ. Да се приеме обратното би означавало невалидност на произнасянето с административен акт след изтичане на инструктивните законни срокове и преклузивните за сезиране на съд и да се насърчи бездействието на администрацията. Презумпцията за мълчалив отказ е правен институт, който не е създаден в полза на държавната и общинска администрации, а е нормативно уреден в полза на правните субекти, които търсят съдебна защита поради непроизнасяне по техни искания, т.е. при бездействие на административните органи. Първоинстанционният съд приема в оспореното определение, че разрешението за премахване и преместване на храстова и дървесна растителност е административна услуга, поради което е основателен доводът на частния жалбоподател, че дори да е така, чл .27, ал. 2, т.1 от АПК е неприложим по отношение на административните услуги като особена форма на административна дейност, представляваща по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Закона за администрацията „административно обслужване“. В случая има данни към 17.12.2024 г. за делегиране на правомощие. Делегацията е установено от закона временно и нетрайно прехвърляне на част от правомощията на горестоящия орган на някой от подчинените му органи или длъжностни лица. Означава делегиране на власт за упражняване на правомощия и отговорността за това. При делегиране на правомощия обаче административният акт се издава от името на органа, който е овластен с делегираното правомощие, а не от името на органа, който е извършил делегирането / виж т. 2 от т.р. № 1/ 21.01.2022 г. по т. д. №4/2019 г. на Първа и Втора колегии на ВАС/. В случая изричен акт по заявлението от 18.12.2024 г. не е издаден нито от титуляра, нито от органа, на който са делегирани правомощията. Няма данни заявлението да е препратено на заместник-кмета за произнасяне, комуто са делегирани правомощията по чл. 48, ал. 2 от Наредбата и не е налице мълчалив отказ по посоченото заявление от негова страна, административното производство не е приключило с издаване на изрично разрешение или изричен отказ и затова е допустимо оттеглянето на заявлението от 18.12.2024 г. с последващо заявление от 18.07.2025 г., с което кметът на Община Варна е бил десезиран. Освен това видно от съдържанието на двете заявления за издаване на разрешение със заявление рег. № АУ0191ОВН/ 30.06.2025 г. е направено същото искане за издаване на разрешение по чл.48, ал.2 от Наредбата, но са наведени нови обстоятелства и са представени нови писмени доказателства, които не са посочени и не са приложени към заявлението от 18.12.2024 г. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че се касае за ново административно производство, образувано по искане до кмета на Община Варна за издаване на разрешение за преместване и премахване на дървесна и храстова растителност и не може да се приеме наличието на пълна идентичност със заявлението от 18.12.2024 г. Поради това не е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Няма данни за наличието на делегиране на правомощия по чл. 48, ал. 2 от Наредбата към момента на сезиране на кмета на общината на 30.06.2025 г., нито има такъв наведен довод от ответника. Жалбата до съда от 21.07.2025 г., подадена чрез административния орган, има предмет, който е мълчалив отказ на кмета на Община Варна по чл. 48, ал. 2 от Наредбата по заявлението от 30.06.2025 г. като срокът за обжалването на мълчаливия отказ по това заявление не е изтекъл, тъй като органът е десезиран с изрична молба по заявлението от 18.12.2024. Като е приел, че е налице основание за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 221, ал. 2 във връзк с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение