Определение № 60153 от 01.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3613/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 265015 от 08.09.2021 г. на И. А. С. срещу определение № 260204 от 06.08.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 409/2020г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата ѝ по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски в производството по допускане до касационно обжалване на решение № 260084 от 30.06.2021 г. по в. гр. д. № 409/2020 г. на Пловдивския апелативен съд. Жалбоподателката иска да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно. Излага доводи, че молбата ѝ е за освобождаване от такси и разноски за цялото касационно производство, а не само за дължимата такса във фазата по допускане, както и че съдът не е извършил преценка по установените в чл. 83, ал. 2, т. 1 - т .7 ГПК критерии. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да остави без уважение молбата на И. А. С. по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът е взел предвид нейните доходи и имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейното положение и здравословното ѝ състояние, трудовата заетост и възрастта ѝ. Видно от представената декларация за имуществено състояние, жалбоподателката не притежава недвижимо и движимо имущество, както и влогове на нейно име, живее сама и е в добро здравословно състояние. Съгласно разпореждане на НОИ – Териториално поделение - Пловдив от 01.07.2020г. същата получава пенсия в размер на 253,92 лв. месечно. Съдът е посочил, че в производството по делото до този момент, молителката е заплатила 2868,02 лв. + 284,91 лв. – държавна такса за завеждане на делото, 4030 лв. + 2490 лв. – адвокатски хонорар за първоинстанционното производство, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице и 1370 лв. – адвокатски хонорар за въззивното производство. С оглед на това апелативният съд е достигнал до извода, че жалбоподателката разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса от 30 лв. по подадената касационна жалба. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За да направи преценка за материално затруднение на страната съдът извършва преценка по законоустановени критерии, съдържащи се в посочената разпоредба. В тежест на молителя е да представи доказателства за твърдените от него факти. В случая съдът правилно е оставил без уважение молбата за освобождаване от такса по касационната жалба, тъй като от данните по делото не се установява дължимата държавна такса в размер на 30 лв. да е непосилна за молителката. От представеното разпореждане на НОИ се установява, че към 01.07.2020 г. същата получава месечен доход от пенсия в размер на 253,92 лв., като по делото не са представени доказателства за размера на пенсията ѝ към датата на депозиране на молбата за освобождаване от държавна такса – 05.08.2021 г. След като жалбоподателката не е представила доказателства относно актуалния размер на своите доходи, то не може да се извърши преценка за освобождаването ѝ от внасяне на държавна такса, тъй като в преценката се включват всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК. С оглед на това е направен законосъобразен извод, че не е установено молителката да не разполага с финансови възможности да заплати дължимата държавна такса в производството по чл.288 ГПК в размер на 30 лв. Дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба при евентуално допускане на въззивното решение до касационен контрол не е предмет на обжалваното определение, поради което доводите в тази насока не следва да се обсъждат. Искане за освобождаване от тази такса би могло да бъде направено в тази фаза на касационното производство. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,