Решение № 1275 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9497/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от областен управител на Област с административен център Видин, приподписана от юрисконсулт Т. Иванова, срещу решение № 642 от 10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 569/2024 г. по описа на Административен съд Видин. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд е допълнил мотивите на оспореното решение на Общински съвет (ОбС) Видин приемайки, че процесният имот е загубил предназначението на имот - публична общинска собственост, а в акта на ОбС няма такива мотиви. Твърди, че имотът е публична собственост на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), вр. чл. 61, ал. 4, вр. ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), заради отреждането му за озеленяване. Заявява, че атакуваното решение е постановено в противоречие с чл. 134, ал. 3 ЗУТ, тъй като преди изменението на подробния устройствен план (ПУП) на населеното място следва да се измени общият устройствен план (ОУП), а ПУП не може да бъде изменян заради приложението на чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ. За нарушени намира забраните на чл. 62, ал. 2 и чл. 62а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, като счита за безспорно установено, че озеленяването е реализирано, не е налице изключението, защото не се касае за обект, свързан с отбраната и сигурността на страната и няма провеждано обществено обсъждане. Заявява, че съдът не е взел предвид доводите му по отношение на друг имот, предмет на оспореното решение - поземлен имот (ПИ) 24061.502.2051, който е публична общинска собственост, отреден за озеленяване, за който е позволено да бъде урегулиран заедно с друг имот на физическо лице в нов УПИ ХІІІ, кв. 11. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Общински съвет Видин, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Ответникът - И. М. Б., чрез пълномощника си адвокат И. Александрова, в съдебно заседание и представена писмена защита оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по представен договор за правна защитна и съдействие. Ответникът - Община Видин, чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Неделков, в представени писмени отговор и молба счита касационната жалба за неоснователна и по изложени съображения моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С атакуваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на областен управител на Област Видин, обективирано в заповед № РД-25-69/20.12.2024 г., против решение № 254, взето с протокол № 11/25.11.2024 г. на ОбС Видин. С него във връзка със заявление на И. Б. за изработване проект за изменение на ПУП-ПР (план за регулация), на основание чл. 6, ал. 1 ЗОС, чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 и т. 1 ЗУТ и §. 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, по мотивирано предложение на кмета на общината е решено: 1. Обявена е промяна в характера на собствеността на [ПИ] по КККР на гр. Дунавци - от публична в частна общинска собственост. 2. Дадено е съгласие да се изработи проект за изменение на ПУП-ПР, одобрен със заповед № ИК-25-510/1985 г., в обхват: [ПИ], [ПИ] и [ПИ] по КК на гр. Дунавци, урегулирани в съсобствен УПИ XII-за озеленяване, кв. 11, като трите имота да се обединят в проектен [ПИ], който да се урегулира в нов [УПИ]; предназначението на последния да се промени от „за озеленяване” в „за жилищно строителство”; вътрешните регулационни линии на новия [УПИ] да се приведат в съответствие със съществуващите общи имотни граници между посочените имоти, като при изменението [ПИ] и [ПИ] да се урегулират в нов УПИ XIII, кв.11 с непроменено предназначение „за озеленяване”; [ПИ] да се урегулира в нов УПИ XV, кв.11 с непроменено предназначение „за озеленяване”; УПИ VI да получи нов номер и да стане УПИ XVI, кв.11 и УПИ V да получи нов номер и да стане УПИ XVII, кв.11. От фактическа страна, въз основа на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че И. Б. е собственик на [ПИ] и [ПИ], които попадат в УПИ XII-за озеленяване. Двата имота са вътрешни и единственият им достъп до улица е през [ПИ]. В УПИ XII-за озеленяване освен тези три имота, попадат [ПИ], [ПИ] и [ПИ], първите два - частна собственост, а третият - собственост на Община Видин. След влизане в сила на регулационния план на гр. Дунавци през 1985 г., не е извършвано отчуждаване и обезщетяване за имотите частна собственост, за провеждане на мероприятие „за озеленяване” в УПИ Х-за озеленяване, с променена номерация на УПИ XII-за озеленяване, съгласно заповед № РД-02-11-1482/15.11.2023 г. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че върху процесните терени няма изградени парк, градини или улици с озеленяване, а те се ползват като ливада. За да отхвърли оспорването съдът се е позовал от правна страна на чл. 6, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 3, ал. 2 ЗОС и чл. 62а, ал. 4, вр. ал. 2 ЗУТ. Отчел е спазване изискването за квалифицирано мнозинство при вземане решението на ОбС, както и че са неприложими забраните за промяна предназначението на озеленени площи, тъй като мероприятието не е реализирано и гр. Дунавци е с население под 10 000 жители, видно от представената справка. Приложим за промяната на предназначението на имота е редът по глава седма, раздел IV ЗУТ, по който се провежда административното производство. Съдебното решението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу решението на ОбС Видин. Приложимата нормативна уредба, съгласно чл. 6 ал. 1 ЗОС предвижда, че имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Според нормата на чл. 3, ал. 2 ЗОС, публична общинска собственост са: 1. имотите и вещите, определени със закон; 2. имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; 3. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет“. В случая спорният въпрос касае наличие, респ. липса на предпоставките на чл. 31 ал. 2 ЗОС, тъй като предназначението на процесния УПИ XII-за озеленяване, е по силата на действащия ПУП. Следователно от съществено значение е дали и в каква степен е реализирано мероприятието на плана. Противно на твърдението на касационния жалбоподател, от доказателствата по делото безспорно се установява, че в имота не са реализирани предвидените мероприятия, което е видно и от представената ортофото снимка на л. 88 от делото, а той се ползва като ливада, т. е. за земеделски нужди. Това обстоятелство сочи на променено предназначение по смисъла на § 5, т. 41 ПР ЗУТ и чл. 6 ал. 1 ЗОС. В тази връзка и предвид броя на жителите на населеното място в което се намира имота, неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 62, ал. 2 и чл. 62а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, тъй като фактическата обстановка сочи на приложимост на изключителната хипотеза на чл. 62а, ал. 4 ЗУТ. Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в решението на ОбС по отношение промененото предназначение на имота. Подробни мотиви в тази насока са изложени в предложение вх. № ПО-01-04-248/23.10.2024 г. на кмета на Община Видин до ОбС Видин. Съгласно тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на обжалвания административен акт може да се съдържат и в документ по преписката, но той следва да е съпътстващ издаването на крайния акт документ, т. е. изготвен в изпълнение на изискуемата по закона процедура. Именно тази хипотеза е налице в случая, поради което оспореното решение не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Останалите възражения правилно не са били разгледани в настоящото производство, тъй като същото касае единствено промяна в характера на собствеността на [ПИ] и дадено съгласие да се изработи проект за изменение на ПУП-ПР. Всички въпроси по спазване на нормативните изисквания, включително съответствието на процедираното изменение с ОУП съгласно чл. 134, ал. 3 ЗУТ, както и образуването и отреждането за [ПИ], следва да бъдат преценени в производството по изменение на ПУП и то от компетентния орган, който съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ е кметът на общината. От друга страна чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ изрично допуска промяна на предназначението на терени, определени с ПУП за озеленени площи в случаите по чл. 62а, ал. 2 - 5 ЗУТ, каквато е настоящата хипотеза. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При този резултат на делото право на разноски имат ответниците по касация, които са поискали присъждането на такива. На основание чл. 143, ал. 1 и ал. 4 АПК, в полза на И. Б. и в тежест на бюджета на областен управител на Област Видин следва да се възложат сторените от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и инкорпорираната в него разписка, в размер на 639 евро. В полза на Община Видин следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 100 евро, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,