Определение № 422 от 09.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 790/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по искане за промяна на местната подсъдност по н.ч.х.д. № 1029/2026г. (стар номер н.ч.х.д.№ 789/2026 г.) на Районен съд – Сливен. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Производството пред РС-Сливен, по което е поискана промяна на подсъдността, е образувано след като на два пъти преди това в процедури по чл. 43, т. 2 НПК и по чл. 43, т. 3 НПК ВКС е правил това. Самото производство е образувано по тъжба на Г. Л. Т. срещу К. Т. Д. за престъпления против личната чест и достойнство. Обстоятелството, че лицето, срещу което е подадена тъжбата е магистрат – съдия в РС-Бургас, командирован в ОС-Бургас, е станало основание съдиите от РС-Бургас, а впоследствие и от РС-Ямбол и РС-Сливен да се самоотведат от делото. След като и в РС-Сливен не е могъл да бъде формиран състав, производството по последното образувано н.ч.х.д.№1029/2026 г. е било прекратено и изпратено на ВКС с искане за нова промяна на местната подсъдност. Въз основа на последното е образувано и настоящото касационно частно дело. Отчитайки горепосочените обстоятелства, съставът на ВКС прецени, че в РС-Сливен е налице невъзможност за образуване на състав, който да разгледа наказателното дело от частен характер. Това налага подсъдността да бъде променена и делото да бъде изпратено за разглеждането му от друг равен по степен съд. За да бъде осигурено приключването му в разумен срок и за да бъдат минимизирани съдебните разходи по него, делото следва да бъде разгледано от РС-Стара Загора, който се намира в относителна близост до местонахождението на страните. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение