Определение № 9848 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10033/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. Д. И. от гр. Плевен, [улица], [адрес] против определение № 1933/ 02.06.2025г, постановено по адм.д. № 381 по описа за 2025г на Административен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед за налагане на санкции № РД-08-667/02.04.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Плевен. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението като се оспорва изводът на съда, че няма правен интерес от оспорване на процесната заповед. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на РЗОК Плевен чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ламбова изразява становище за неоснователност на частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на М. Д. И. против Заповед за налагане на санкции № РД-08-667/02.04.2025 г., издадена от директора на РЗОК Плевен като е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. От фактическа страна е прието, че с оспорената заповед за налагане на санкции № РД-08-667/02.04.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Плевен, на „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР I – ПЛЕВЕН“ ЕООД, ЕИК 000411934, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица], представлявано от управителя д-р И. И. Х., е наложена санкция на основание чл.662, ал.1, б.“а“ вр. чл.453, ал.1, т.2, вр. чл.437, ал.3 от НРД за медицински дейности за 2023 – 2025 г., изразяваща се в частично прекратяване на Договор № 150422/10.10.2023 г. по отношение на д-р М. Д. И. с УИН 1600001039, изпълнител по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ в „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР I – ПЛЕВЕН“ ЕООД, считано от датата на получаване на заповедта. Връчена е на управителя на лечебното заведение д-р И. И. Х. на 03.04.2025г и срещу нея не е подадена жалба в законоустановения срок. За да остави без разглеждане жалбата на д-р М. И., съдът е приел, че той не е адресат на заповедта, поради което за него не е налице процесуална легитимация за оспорването й. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл. 159, т.4 от АПК, е наличието правен интерес. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя д-р И. не е налице активната процесуална легитимация при оспорването на заповед за налагане на санкции № РД-08-667/02.04.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Плевен както и липсва правен интерес. Активната процесуална легитимация като положителна процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване означава жалбоподателят да е страна по спорното материално правоотношение и да има правен интерес от търсената съдебна защита. Действително, за обосноваването на правен интерес не е необходимо оспорващият непременно да е адресат на оспорения административен акт. Същественото е обаче този акт пряко да засяга права, свободи или законни интереси на лицето или да създава задължения за него. Интересът е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от акта и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба – когато то, а не някой друг, защитава съответните права, свободи и законни интереси. Нещо повече - правният интерес е налице само тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. В случая безспорно д-р М. И. не е страна по Договор № 150422/10.10.2023 г, сключен между лечебното заведение и НЗОК. Прекратяването на договора макар и частично – по отношение на жалбоподателя, не засяга пряко правата и интересите му, обратно на неговите твърдения в частната жалба. Материалното правоотоношение възниква, развива се и се прекратява единствено между участниците в производството по сключване на индивидуалния договор – НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ (болнична или извънболнична), който винаги е лечебно заведение по Закона за лечебните заведения. Затова актът за прекратяване засяга единствено правната сфера на правния субект, който е страна по административния договор. Съгласно чл. 18, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г, изпълнителите на медицинска помощ съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация. Правоотношенията между лечебното заведение и всеки лекар, нает в лечебното заведение, се уреждат с отделен договор по аргумент от чл.18, ал.7 НРД за МД 2023-2025г, включително относно възнаграждението на медицинския специалист, свързано със заплащаната от НЗОК медицинска дейност. Следователно е налице юридически факт, опосредяващ връзката между НЗОК и лекаря, което прави непряка (опосредена) твърдяната заинтересуваност на д-р И. от обжалване на процесния акт на директора на РЗОК Плевен, действащ от името и за сметка на НЗОК, за частичното прекратяване на индивидуалния договор на „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР I – ПЛЕВЕН“ ЕООД гр. Плевен. Това сочи липса на необходимата абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване, предвидена в чл.159, т.4 от АПК. Освен изложеното, инициираният съдебен контрол не е единственият път за осигуряване на защита на правата на жалбоподателя. В качеството на страна по договора си с лечебното заведение и при наличието на съответните предпоставки той има потенциалната възможност да търси по надлежния ред отговорност за репариране на твърдените лични и финансови неблагоприятни последици вследствие на прекратения договор между НЗОК и лечебното заведение-негов контрагент. С оглед на изложеното, като е прекратил съдебното производство поради неговата недопустимост, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение