Определение № 1522 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 725/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 33441 от 23.12.2024 г. на Н. В. К., чрез адвокат В. З., срещу определение № 3069 от 27.11.2024 г. на Софийски апелативен съд постановено по гр. д. № 2489/2024г., с което е отхвърлена молбата й за освобождаване от държавни такси и разноски за производството пред Апелативен съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и освобождаването от внасяне на дължимата държавна такса, поради затрудненото финансово състояние на частната жалбоподателка, която към момента на подаване на декларацията не разполага със средства. Твърди се, че през 2023г. Н. К. е извършила следните сделки с недвижими имоти: продажба на земеделска земя - лозе 9,5 дка за 28 000лв., продажба на нива от 500кв.м. за 1000лв., продажба на апартамент в П. за 160 000лв. Тези суми тя е изразходвала за погасяване на заеми и за издръжка. Поради това към датата на подписване на декларацията не разполага с паричните средства от извършените разпоредителни сделки. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: В хода на въззивното производство, във връзка с указание за внасяне на депозит за тройна експертиза в размер на 1500лв., Н. В. К. е подала на 07.10.2024г. молба, с която е поискала да бъде освободена от заплащане на такси и разноски за производството поради липса на достатъчно средства. Представила е декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която е посочила, че не получава месечни доходи, не упражнява дейност като търговец, не е в брак, притежава жилище - апартамент в [населено място], не притежава МПС, не притежава влогове, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. При извършените от съда служебни справки за доходите и за притежавани недвижими имоти е установено, че през 2023 г. Н. К. е отчуждила няколко недвижими имота и е сключила договор за наем за 10 години, считано от 01.10.2023 г. за поземлен имот от 17 741 кв.м., от който получава граждански плодове ежемесечно. Наличие на трудов договор не е установено. При тези обстоятелства с обжалваното определение № 3069 от 27.11.2024г. Софийския апелативен съд е отказал освобождаване от държавна такса и разноски. Приел е, че са налице неотразени в декларацията обстоятелства. Молителката не е в трудово правоотношение, видно от справката от НОИ, но извършените продажби и сключения договор за наем, недекларирани като обстоятелства, относими към хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК, налагат извод за липса на предпоставките за освобождаване от разноски за въззивната инстанция. Молителката няма непълнолетни деца на нейна издръжка, както и няма влошено здравословно състояние и разходи за лекарства. Съдът е посочил, че освобождаването от държавна такса и разноски е изключение от принципа, че всяка страна ги дължи, когато това е предвидено в закон, затова разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да се прилага стриктно като се изхожда от предвидените в нея критерии /позовал се е на определение № 329/04.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2665/17 г. на ВКС, IV г.о./. Поради тези съображения въззивният съд е приел, че молителката не е затруднена финансово и не следва да бъде освободена от разноски за експертиза, допусната по нейно искане, тъй като депозитът за вещите лица не би затруднил финансовото й състояние. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира определението за правилно. Следва да бъдат споделени изводите, че не са установени предпоставки за освобождаване от такса и разноски. Видно, че молителката е заплащала държавните такси за първоинстанционното и въззивното производство, а искането е провокирано от допускане на тройна почеркова експертиза по нейно искане. Въззивният съд е констатирал недекларирани обстоятелства - получаване на граждански плодове по сключен договор за наем на земеделска земя с площ 17 741 кв.м. за срок от 10 години. В подадената частна жалба липсва обяснение или твърдение относно този доход. Така че, констатацията на съда не е опровергана. Ето защо, при тези обстоятелства основателно е отказано освобождаване от държавна такса и разноски. На основание изложеното обжалваният акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.