Определение № 235 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 342/2010 г.

Производството е по молбата на адвокат П. като процесуален представител на [фирма] вх. № 2714/14.ІІІ.2012г., уточнена с молба вх. № 5231/23.V.2012г., за оттегляне на основание чл.253 ГПК на определението от 23.ХІ.2010г. по ч.гр.д. № 342/2010г., с което е отменено разпореждането на СГС от 26.ІV.2010г. по гр.д. № 3490/2010г. и вместо него е определено възнаграждението за въззивната инстанция по посоченото въззивно дело на адвокат М.Г., назначена за особен представител на ответника Г. Ас.И. от, в размер на 1098лв. Като основания за оттеглянето се сочат промяна на обстоятелствата, при които е постановено определението на ВКС, изразяваща се в ангажирането на адвокат за въззивната инстанция лично от ответницата Г. И. след редовното й призоваване, при което адвокат Г. не я е защитавала пред тази инстанция, както и грешка при постановяването на определението – възнаграждението за особения представител не следва да се дължи от дружеството, още повече с оглед предвиденото в чл.78 ал.1 ГПК, че се признават разноски само за един адвокат, а в случая са признати такива за особения представител и за ангажирания по договор за правна помощ. Ответницата по молбата адвокат М. Г. е заела становище за нейната недопустимост, евентуално – за неоснователност. Ответницата по молбата Г. А. И. – Ц. не е заявила становище. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че производството по молбата на дружеството следва да бъде спряно до произнасянето на ОСГТК по т.д. № 6/2012г., предмет на което са въпроси във връзка с разноските на страните по граждански дела, разрешаването на част от които ще е от значение за правилното произнасяне по молбата. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,