Определение № 42 от 28.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 41/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Х. Т. Т. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Т. Т. е подал частна жалба вх. № 9456 от 31.10.2014 г. срещу определение № 748/16.10.2014 г. на ВКС, IV г.о. по ч.гр. д. № 4431/ 2014 г., с което е върната като процесуално недопустима негова частна жалба срещу определение № 694/ 25.09.2014г. на същия съд по същото дело. Жалбоподателят счита атакувания акт за незаконосъобразен и иска да бъде отменен. Ответната страна [фирма] е подала писмен отговор в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, с който оспорва допустимостта на жалбата и моли да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация срещу преграждащ по –нататъшното развитие на делото съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да върне като недопустима частната жалба на настоящия жалбоподател срещу свое определение № 694/ 25.09.2014г по ч.гр.д. № 4431/ 2014., съставът на ВКС, IV г.о. е приел, че тя е насочена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Този извод е обоснован с обстоятелството, че същата е срещу въззивно по характера си определение постановено от състав на ВКС и не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Този извод е законосъобразен. Предмет на ч. гр. д. № 4431/ 2014 г. по описа на ВКС, IV г.о, по което е постановено определение № 694/ 25.09.2014г., е жалба срещу определение № 1218 /30.06.2014г. на Хасковски окръжен съд като въззивна инстанция по гр. д. № 518/2014г., с което последният е върнал частна жалба срещу свое определение от 20.06.2014г. по същото дело за потвърждаване на заповед за изпълнение в частта за незабавно изпълнение. Следователно с определение № 1218 /30.06.2014г. окръжният съд се е произнесъл за първи път по въпроса за допустимостта на частната жалба срещу неговия акт, а оттук с определението си № 694/ 25.09.2014г по ч.гр. д. № 4431/ 2014 г. ВКС е действал като втора въззивна инстанция по съществото на процесуалния спор спрямо преграждащото и обжалваемо съгласно чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК определение на въззивния съд. Така в съответствие с чл. 274, ал.2, изр. 1-во ГПК редът за инстанционен контрол на определение № 1218 /30.06.2014г. на Хасковски окръжен съд е изчерпан, определение № 694/ 25.09.2014г на ВКС е окончателно, а подадената срещу него жалба недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК само определенията, с които се прегражда по – нататъшното развитие на делото, както и тези за които законът изрично е посочил, че подлежат на самостоятелен контрол с частна жалба, когато са постановени и то за първи път от Върховния касационен съд подлежат на еднократно обжалване пред друг състав на този съд. Доводите на частния жалбоподател се отнасят изцяло до правилността на определението на ВКС, с което се потвърждава определението за връщане на частната касационна жалба, но то не е предмет на проверка в настоящото производство, поради което не следва да се обсъждат. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо гражданско отделение