Определение № 12527 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10715/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А., понастоящем в Затвора [населено място], против определение № 1683/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 211/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], против Административен съд Пазарджик, с която на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз в размер на 10 000 лева. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Н. Н. А. за освобождаване от плащане на държавни такси и разноски по адм. дело № 211/2024 г. по описа на АС Пазарджик, оставено е без уважение искането на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ по делото и са му дадени указания в 7 дневен срок да представи документ за внесена по сметка на АС Пазарджик държавна такса в размер на 10 лв., като е предупреден, че при неизпълнение на указанията, исковата му молба ще бъде върната. За да постанови горния резултат, и във връзка с искането на А. по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът изискал служебно информация от Затвора [населено място], по повод на която е получена справка рег. № 848/07.02.2024 г. за периода от 06.02.2023 г. до 05.02.2024 г., от която е видно, че частният жалбоподател не е получил доходи, парични преводи или обезщетения. Съдът посочил, че през 2016 г. А. е сключил два договора за цесия в полза на майка си за вземанията му за обезщетения по административни дела общо за сумата от 3029,37 лв., а през 2020 г. е получил сума в размер на 274,51 лв. и през 2021 г. сума в размер на 856,38 лева, послужили за погасяване на задължения по изпълнително дело. Решаващият съд приел, че Н. Н. А. действително не е получавал доходи през последните 12 месеца, но той сам е предприел действия в предходен период, с които се е поставил в невъзможност да има парични средства за заплащане на дължимите държавни такси. Посочено е, че дължимата сума като държавна такса е в размер на 10 лева, което е символичен размер. Поради това искането на А. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски е оставено без уважение и е предоставена възможност да представи доказателства за внесена по сметка на АС Пазарджик държавна такса в размер на 10 лв. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ, административният съд приел, че в процесния случай законът не предвижда задължителна адвокатска защита. Също така, от представените документи е прието, че Н. Н. А. е завел множество искови производства против един и същи ответник -Административен съд Пазарджик, с едно и също основание, по които производства е поискал предоставяне на безплатна правна помощ. Поради това е посочено, че в случая се касае за случай, при който се иска защита на правата на А. да бъде за сметка на правосъдната система, което не инициира извод за един действителен защитим правен интерес, за който са налице всички основания да бъде предоставена безплатна правна помощ. Посочено е още, че няма пречки частният жалбоподател да упълномощи нает от него процесуален представител по реда на чл. 38, ал. 2 от Законът за адвокатурата. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно в частта, с която е оставено без уважение искането на Н. Н. А. за освобождаване от плащане на държавни такси и разноски. Обстоятелствата, които се вземат предвид при преценката за наличие или липса на предпоставките за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по образувани дела, са уредени в чл. 83, ал. 2 ГПК. Съдът е извършил проверка на обстоятелствата, предвидени в чл. 83, ал. 2 от ГПК и обосновано е приел, че А. не работи и не получава доходи от трудова дейност, но той е следвало да направи преценката си въз основа на имущественото състояние на ищеца към момента на завеждане на делото, а не въз основа на получавани приходи за предходни периоди. Както е посочил административният съд, за последните 12 месеца А. не е получавал доходи и няма имущество, което да позволи кумулиране на средства. Всъщност, от представената от Началника на Затвора [населено място] справка се установява, че след 2021 г. няма данни за получени от лицето суми, поради което съдът е следвало да приеме, че Н. Н. А. не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса по чл. 83, ал. 2 ГПК. С оглед гореизложеното, частната жалба в тази част се явява основателна, а обжалваното определение на АС Пазарджик в тази част, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което частният жалбоподател да бъде освободен от заплащане на държавна такса. По отношение на останалата част от оспореното определение а именно, с което искането на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ - процесуално представителство по делото, е оставено без уважение, настоящият състав счита, че същата е валидна, допустима и правилна. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 2 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая от предмета на делото се установява, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Н. Н. А. и интересите на правосъдието не го налагат. Също така, характерът на производството не изисква задължително адвокатско представителство по делото. По тези съображения, следва да се сподели изводът на Административен съд - Пазарджик за липса на основание за предоставянето на търсената от Н. Н. А. правна помощ под формата на процесуално представителство, поради което обжалваното определение в тази му част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд.