Определение № 128 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 886/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение05.04.2021 г.докладчик Майя Русева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.1934/9.02.21 на Д. И. Л. срещу определение №.165/19.01.21 по ч.г.д.№.3624/20 на САС, ТО, 9с. Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.165/19.01.21 по ч.г.д.№.3624/20 на САС ТО, 9с., след отмяна на определение №.10968/14.07.20 по г.д.№.16221/18 на СГС, ГО, І-21с., молба вх.№.57225/22.06.20 на Д. И. Л. за отмяна на основание чл.402 ГПК на обезпечение, допуснато с определение от 31.08.18 по г.д.№.С-32/18 на СГС в частта относно наложения запор върху разплащателна сметка №.16008510 в ТБ“Банка ДСК“ЕАД с титулар Д. Л., е оставена без уважение. Постъпила е частна касационна жалба от Д. Л., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна КПКОНПИ оспорва жалбата, вкл.като недопустима. Частната касационна жалба е недопустима. На основание чл.402 ал.2 изр.2 ГПК определението на съда по отмяна на обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба пред въззивна инстанция. Това определение, обаче, не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като обезпечителното производство е двуинстанционно - ТР №.1/21.07.10 по т.д.№.1/10 на ОСГТК на ВКС /определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, освен в хипотезата на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК/. Определението по чл.402 ГПК не е от категорията на посочените в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, тъй като не прегражда развитието на висящото производство по делото, по което е постановено; то не попада и сред визираните в чл.274 ал.3 т.2 ГПК такива, доколкото с него не се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на производството /в който смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на посоченото тълкувателно решение/. С постановяване на въззивния акт е осъществен предвиденият в ГПК въззивен контрол на първоинстанционното определение по чл.402 ГПК; с това се и изчерпва и инстанционният контрол на това определение. В този смисъл е и трайната съдебна практика-опр. №.64/11.02.20 по ч.г.д. №.4715/19, IV ГО, опр.№.147/ 17.03.16 по ч.т.д.№.438/16, II ТО, опр.№.137/23.02.15 по ч.г.д.№. 7451/14, IV ГО, опр.№.36/3.02.16 по ч.г.д.№.59/16, I ГО, опр.№. 75/16.02.16 по ч.г.д.№.6050/15, IV ГО, опр. №.221/28.03.13 по ч.т.д.№.1441/13, II ТО и др. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Цитирани разпоредби
6- чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 402 ГПК
- чл. 396, ал. 2
- чл. 402, ал. 2