Определение № 5185 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Н. О. К.“ ООД, представлявано от законния си представител М. Д. Д., срещу определение № 2591/12.08.2026г., постановено по в.ч.гр.д.№ 530/2026г. по описа на Апелативен съд - София, с което е оставено без уважение искането на дружеството за освобождаване от държавна такса, дължима за обжалване с частна жалба. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Развиват се доводи, че от представената от М. Д. Д. декларация е видно, че единствените доходи, които получава, са от пенсия за инвалидност в размер на 170 евро месечно; че същият страда от онкологично заболяване и други хронични заболявания, за които с решение на ТЕЛК му е призната ТНР от 85 %; че двамата със съпругата му не са трудово заети и не реализират трудови доходи и други; и двамата са с влошено здравословно състояние. Сочи, че съдът е следвало да извърши служебно справка в Търговския регистър и да установи, че няма никакви договори за управление с дружествата, на които е управител или изпълнителен директор, и не получава никакви доходи, както и че не е собственик на дялове и акции в дружества, регистрирани в България. Претендира се за отмяна на обжалваното определение и постановяването на ново, с което искането за освобождаване от заплащането на държавната такса бъде уважено. Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок за обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение съставът на Апелативен съд - София е приел, че искането на „Н. О. К.“ ООД, представлявано от законния си представител М. Д. Д. за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 7,67 евро за обжалване с частна жалба е неоснователно, т.к. съгласно практиката на ВКС е допустимо юридическо лице да бъде освободено от заплащането на държавна такса само при спор за нарушаване на правото на ЕС. В останалите случаи освобождаване на юридическото лице от задължението му за заплащане на държавната такса е допустимо, когато конкретното задължение би довело до ограничение на правото на достъп до съд, което да накърнява самата същност на това право. В тези случаи съдът следва да извърши конкретна преценка дали искането е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка съдът може да съобрази предмета на спора, вероятността да бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право, възможността на лицето ефективно да защити позицията си и размера на таксите или разноските, а когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата. Съдът е приел, че „Н. О. К.“ ООД е търговец и като такъв поначало е създаден да участва в стопанския живот и да реализира приходи от регистрирания предмет на дейност, но обявените в ТР по партидата на дружеството актове подкрепят твърдението на законния му представител, че то не осъществява дейност. Приел е също така, че не са ангажирани доказателства дружеството - молител да не разполага със средства за заплащане на държавната такса, което, съгласно цитирана практика на ВКС /Определение № 60431/01.12.2021 г. по ч.т.д. № 1786.2021 г., на ВКС, І т.о./ е в негова тежест. Взел е предвид и обстоятелствата, че не са налице доказателства за наличие на обективни обстоятелства, препятстващи търговеца да осъществява дейност, и че съдружниците в „Н. О. К.“ ООД са други две търговски дружества, като не съществува пречка дължимата такса да бъде заплатена от тях. Приел е, че при съпоставката на всички посочени обстоятелства с размера на дължимата такса за обжалване с частна жалба от 7,67 евро, се налага извод, че заплащането на такса в такъв размер няма да представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира направеният от Апелативен съд - София краен извод за неоснователност на искането на „Н. О. К.“ ООД за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 7,67 евро, дължима при обжалване с частна жалба, за правилен, а съображенията за това са следните: Съгласно дадените в практиката на СЕС и на ВКС разрешения, при отправено искане от юридическо лице – търговец за освобождаване от държавна такса съдът извършва преценка за неговата основателност с оглед особеностите на конкретния случай, като следва да отчете предмета на спора, вероятността да бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право, възможността на лицето ефективно да защити позицията си и размера на таксите или разноските, които трябва да се заплатят предварително и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата. /определение от 13.06.2012 г. по дело С – 156/12 GREP/FreistatBayer, решения по дела С-69/14 и С-571/16 на СЕС; определение № 3385/27.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 2305/2025 г. на ВКС, 3-то г.о., определение № 1787/26.06.2024 г. по ч.т.д. № 1214/2024 г. на ВКС, 2-ро т.о., както и цитираната в него практика на други състави на ВКС/ В доказателствена тежест на юридическото лице, което иска освобождаване, е да докаже фактите, които обосновават искането му. То трябва да представи конкретни данни за своето имуществено и финансово състояние, както и за причините, поради които не може да заплати таксата или да я набави по друг начин. /в този смисъл са определение № 608/25.02.2025 г. по ч.т.д.№ 1455/2024 г. на ВКС, 1-во т.о.; определение № 170/15.04.2020 г. по ч.т.д.№ 209/2020 г. на ВКС, 2-ро т.о.; определение № 285/05.07.2022 г. по ч.т.д.№ 1348/2022 г. на ВКС, 2-ро т.о.; определение № 60431/01.12.2021 г. по ч.т.д.№ 1786/2021 г. на ВКС, 1-во т.о.; определение № 1525/29.05.2026 г. по ч.т.д.№ 840/2026 г. на ВКС, 2-ро т.о./ Съдът служебно следва да извърши проверка относно достъпните в публичните регистри обстоятелства, касаещи имущественото и финансово състояние на юридическото лице и на съдружниците/акционерите в него. Отправеното от дружеството в молба вх. № 21154/20.07.2026 г. искане за освобождаване от държавна такса е обосновано с доводи за невъзможност за заплащане на таксата, т.к. от 2017 г. до настоящия момент то не развива търговска дейност, а преди това е било на загуба. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът не е взел предвид обстоятелствата, касаещи материалното положение и имуществено състояние, както и здравословното състояние на М. Д. Д.. В производството по в.ч.гр.д.№ 530/2026г. по описа на Апелативен съд – София М. Д. Д. не участва като страна, а като такава участва представляваното от него търговско дружество „Н. О. К.“ ООД. В тази насока е и изявлението, обективирано в молба вх.№ 13429/07.05.2026 г. на Апелативен съд – София, че частната жалба срещу определение № 748/10.03.2026г., във връзка с която е поискано освобождаването от държавна такса, е подадена от „Н. О. К.“ ООД и е подписана от М. Д. Д. като юрист и от М. Г.-Д. като юрисконсулт, за което е представено пълномощно. Поради това при преценка основателността на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса съдът следва да прецени конкретните финансови възможности на „Н. О. К.“ ООД, но не и на М. Д. Д., който видно от справката в ТР е единствено управител, но не и собственик на част от капитала дружеството. Следва да се има и предвид, че обективираното в молба - уточнение вх.№ 25895/18.09.2026г. на Апелативен съд – София твърдение, че искането за освобождаване от заплащането на таксата е както от „Н. О. К.“ ООД, така и от М. Д. Д., т.к. е налице цесия от дружеството към физическото лице, е недоказано чрез представяне на съответния договор за цесия. Служебно извършените от настоящият съдебен състав справки в Търговския регистър доказват твърдението на молителя, че „Н. О. К.“ ООД не извършва търговска дейност, както и обстоятелствата, че собствениците на капитала - „Ц. Т. Т.“ ООД и „Д ИМД. К.“ АД също не извършват дейност. Същевременно обаче следва да се държи сметка, че размерът на дължимата държавна такса от 7,67 евро е изключително нисък, поради което не е от естество да представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Като релевантно обстоятелство при преценката за неоснователност на искането следва да се отчете и предмета на спора. Същественото е, че освобождаването от заплащането на държавната такса се претендира във връзка с обжалване на разпореждане за връщане на частна жалба срещу определение, с което е оставена без разглеждане подадената от „Н. О. К.“ ООД частна жалба срещу определение от 23.01.2026 г. по гр.д. № 12550/2024 г. по описа на СГС, в частта му, в която е оставено без уважение искане за отвод на съдията-докладчик. Тъй като крайната цел, която страната преследва с частната жалба, за която претендира освобождаване от държавна такса, е осигуряване на възможност за обжалване на съдебен акт, с който е оставена без разглеждане жалба срещу необжалваемо по смисъла на чл.274 от ГПК определение, то се налага изводът, че при неуважаване на искането за освобождаване от заплащането на държавната такса от 7,67 евро не се препятства възможността на „Н. О. К.“ ООД да защити свой значим от гледна точка на конкретната хипотеза правен интерес. Липсата на реално нуждаещ се от съдебна защита интерес на дружеството обуславя и извод, че в случая не е налице препятстване на достъпа до съд, което да накърнява самата същност на това право. С оглед на тези разяснения настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното определение, постановено от Апелативен съд – София, с което е оставено без уважение подаденото от „Н. О. К.“ ООД искане за освобождаване от държавна такса в размер на 7,67 евро за обжалване с частна жалба на определение № 748/10.03.2026г., постановено по в.ч.гр.д.№ 530/2026г. по описа на Апелативен съд – София, като краен резултат е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Предвид крайният извод за неоснователност на искането на „Н. О. К.“ ООД за освобождаване от заплащане на държавна такса, дължима при обжалване с частна жалба, и т.к. при администрирането на частната жалба, която е предмет на разглеждане в настоящото производство такса не е била събрана предварително, то на основание чл.77 от ГПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Върховния касационен съд сумата от 7,67 евро, представляваща дължимата за разгледаната в настоящото производство частна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение на Гражданска колегия