Решение № 12244 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2015 г.

Решение № 12244 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП против решение № 782/01.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3302/2014 г. по описа на Административен съд - Варна в частта, с която е отменен ревизионен акт № 271401375/20.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна на Гюлер Неджиб Иванова от с. Климент, община Каолиново за установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ: за данъчен период 2008 г. в размер над 309,02 лв.; за данъчен период 2009 г. в размер на 3969,80 лв.; за данъчен период 2010 г. в размер на 610,72 лв.; за данъчен период 2011 г. в размер на 3989,11 лв. и съответните лихви върху тези суми. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му в обжалваната част и присъждане на разноски за две инстанции. Ответната страна писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира жалбата за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която обжалваната част е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема въз основа на заключение на вещо лице, че разписките за получени парични средства не са подписани от ревизираното лице и са неистински документи, поради което ги изключва от доказателствения материал. За недоказани са счетени основанието за преминаване към облагане по реда на чл. 122 ДОПК и определената основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ, извън данъчен период 2008 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е обосновал решаващите си мотиви на заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, според което подписите върху изследваните разписки за получени парични средства не са положени от лицето Гюнер Неджиб Иванова, а са имитирани. Вещото лице е заявило, че е изследвало всички платежни документи, които са част от ревизионната преписка и неописването на всяка бланка по номер и дата, не представлява съществено нарушение, доколкото му е възложена задача да изследва подписите върху "различни платежни документи" без да са изброени подробно. Няма обаче съмнение, че са изследвани разписките, на които се позовават ревизиращите органи, поради което тяхното възражение се явява неоснователно. Такъв е и другият довод за некоректно използван сравнителен материал - лична карта на лицето от 2002 г., вместо тази от 2008 г. При изследването на подписите са използвани и експериментални образци от подписа на лицето, снети с приложен протокол от 07.03.2015 г., от което следва, че заключението на вещото лице е обосновано. Касаторът, в чиято тежест е доказването на получаването на паричните суми от ответната страна, не е поискал назначаване на други вещи лица, поради което правилно решаващият съд възприема изцяло заключението при липсата на други доказателства по делото, от които да възникват съмнения за неговата правилност. Неоснователен е касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане от съда на Общите условия за изплащане на парични преводи чрез системите на "Уестърн юнион" и "Мъниграм", според които процедурите за получаване на пари изискват съобщаване от получателя на контролен номер на превода, имената на наредителя, държавата, от която са изпратени и представяне на валиден документ на самоличност, като разпечатката от системата се подписва от получателя. Установеното по делото неподписване от ответника на разпечатките за процесните суми представлява нарушение на процедурата, но то не може да има неблагоприятни последици за лицето, посочено като получател. Недоказаният факт представлява несъществуващ факт, затова правилно съдът приема, че сумите по неистинските разписки не са получени от ответника и за нея не е възникнало задължение за деклариране на доходи. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответната страна, за което е направено своевременно искане и до размер на платеното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,