Определение № 385 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат В.Волева като процесуален представител на Я. Я. Я. и И. А. Я., и двамата от София, срещу определението на ВКС ІV ГО от 29.ІV.2020г. по гр.д. № 4885/2015г. Ответниците по частната жалба М. М. Д., С. М. Д., М. Т. Д. и М. М. Д. не са заявили становище. Частната жалба е допустима. С определението от 29.ІV.2020г. ВКС е оставил без разглеждане молбата на Я. и И. Я. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 63/01.ІІІ.2016г., постановено от ВКС ІV ГО по гр.д. № 4885/2015г., изразяваща се в това, че в диспозитива на решението е посочено, че се осъжда Я. К. Я. лично, а не само в качеството му на едноличен търговец. Прието е, че молителите не са страни в касационното производство. Я. Я. е син на починалия ответник по делото Я. К. Я., но се е отказал от наследството на баща си. А И. Я. не попада в кръга на наследниците на Я. Я.. За яснота на молителите е посочено, че в случая не е налице несъответствие между волята на съда и външното й изразяване в диспозитива на решението. В случая се цели изменяне на волята на съда, което не е ОФГ. Взето е предвид и даденото с ТР № 2/2001г. на ОСГК разрешение, че за поетите задължения във връзка с търговската си дейност ЕТ отговаря с цялото си имущество, включено в търговското предприятие, с личното си имущество и с половината от имуществото СИО, което не е включено в търговското предприятие. Частната жалба е неоснователна. В съответствие с данните по делото и законосъобразно с обжалваното определение е прието, че молбата за поправка на ОФГ е недопустима. По силата на чл.247 ал.1 ГПК освен по инициатива на съда, легитимирани да искат поправка на ОФГ са страните по делото. Несъмнено установено е, че жалбоподателите не са участвали в производството по гр.д. № 4885/2015г. до постановяването на решението по него. Участвалият по делото в качеството на ответник Я. К.Я. е починал на 06.Х.2015г. и е оставил като наследник и сина си Я. Я. Я.. Той, обаче, се е отказал от наследството на баща си, видно от представеното от него на 30.V.2016г. съдебно удостоверение, и отказът е вписан в специалната книга на съда под № 6/06.І.2016г. При това положение молителят не е станал правоприемник нито на правата, нито на задълженията на починалата страна, нито е станал страна по правоотношението на наследодателя с ищците по настоящото дело, поради което влязлото в сила решение няма действие по отношение на него и той няма право да иска неговата поправка. А молителката И. Я. не попада в кръга на наследниците на Я. Я.. С оглед изложеното са неоснователни оплакванията в частната жалба, че правният интерес за исканата поправка е във връзка с образуваното срещу жалбоподателите гр.д. № 1309/2017г. пред РС Хасково по иск на ищците и по настоящото дело по чл.135 ЗЗД, тъй като по него последните се позовали на решението по гр.д. № 4885/2015г. на ВКС, че Я. К.Я. има качеството на длъжник и се е разпоредил /в полза на жалбоподателите/ с недвижимо имущество, увреждайки правата им, и че исковете по гр.д. № 4885/2015г. са предявени срещу ЕТ „Я. К. Я. – Я. ИЯ-77”, а по тези срещу Я. Я. делото е прекратено. Не следва да бъдат разглеждани оплакванията в частната жалба във връзка с изложените /само за яснота на молителите/ в атакуваното определение съображения по същество по искането за поправка на ОФГ с оглед резултата по него, до който съставът на ВКС ІІІ ГО е достигнал. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,