Определение № 8650 от 10.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложими на основание чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба подадена от „А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Илинден“, [улица], представлявано от А. Д. и М. М., чрез упълномощения юрисконсулт М. Генова, срещу определение № 785 от 14.08.2025 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) по преписка, вх. № КЗК-658/5.08.2025 г., с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП е оставила без уважение искането на „А1 България“ ЕАД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Развитие и предоставяне на иновативни дистанционни услуги – телекеър на територията на община Варна, включително осигуряване на специализирано оборудване за тяхното предоставяне по проект № BG05 SFPR002- 2. 012-0094 „Иновативни здравно-социални услуги в домашна среда“ на Община Варна, Приоритет 2 „Социално включване и равни възможности“, Процедура BG05 SFPR002-2. 012 „Иновативни здравно – социални услуги“, Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г.“, открита с Решение № F710509 от 02.07.2025 г. на заместник-кмет на Община Варна - упълномощено лице, съгласно Заповед № 2934/27.08.2024 г. на кмета на Община Варна с УНП 00081-2025-0064 в ЦАИС ЕОП. Жалбоподателят е релевирал доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата са изложени твърдения, че Комисията неправилно е извела извод за липсата на предпоставките за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, поради което прави искане за отмяната на обжалвания акт и постановяване на друго определение по съществото на спора, с което да бъде наложена исканата на основание чл. 204, ал. 1 от ЗОП временна мярка „спиране на процедурата“. Ответникът – зам. - кмета на община Варна, редовно уведомен. Не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледани по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „А1 България“ ЕАД, подадена срещу Решение № F710509 от 02.07.2025 г. на заместник - кмет на Община Варна - упълномощено лице, съгласно Заповед № 2934/27.08.2024 г. на кмета на Община Варна за откриване на процедура по „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. По направеното искане е постановено обжалваното определение, с което КЗК е оставила без уважение искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка. За да постанови този резултат КЗК на първо място е приела, че жалбоподателят, който иска налагането на временната мярка, носи и доказателствената тежест да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че обжалване на решението за откриване на процедурата не спира изпълнението. Счела е, че жалбоподателят не е изложил аргументи, подкрепени с доказателства, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните и по-специално като участници в процедурата, които ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. По отношение на изложените доводи за допуснати нарушения на ЗОП Комисията е посочила, че към настоящия момент не може да се произнесе по безспорен и категоричен начин дали са извършени сочените нарушения при откриване на процедурата, които водят до опорочаване на решението за откриването й, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. На следващо място Комисията, след задълбочена преценка на възможните последици от налагането на временната мярка, е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото. Изводът е направен с оглед предмета на обжалваната обществена поръчка, който е от важно обществено значение, тъй като с изпълнението на предмета на поръчката се цели да се приложи иновативен модел за дистанционен мониторинг на здравословния и психо-социален статус на хора с хронични заболявания и трайни увреждания, както и на самотно живеещи възрастни хора в невъзможност за самообслужване, което ще доведе до подобряване на качеството на живот на съответните потребители на услугата. Комисията е приела, че обжалваната обществена поръчка е от значим обществен интерес. Счела е, че в конкретния случай, спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето на процедурата ще доведе до отлагане осигуряването на навременна здравословна и социално значима за обществото услуга. КЗК се е позовала и на забраната по чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно която възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата и е приела, че дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя и на останалите участници ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. По изложените мотиви КЗК е приела, че са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от нейното налагане и на това основание е оставила без уважение искането за налагане на временна мярка. Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав счита, че КЗК законосъобразно е тълкувала и приложила разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП. С първата норма от цитираните норми е регламентирано, че подадената жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Следователно законодателят е преценил, че е в обществен интерес оспорването на решение за откриване на възлагателна процедура да не спира процедурата и това е общият приложим принцип. Като отклонение от това правило е предвидена възможността за налагане на временна мярка, но само по изключение - при искане от страна на жалбоподателя и при условията, регламентирани с текста на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Съобразно тази норма Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В ал. 3 от визираната разпоредба е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка в случай, че отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, поради което Комисията извършва преценка на възможните последици предвид интересите на страните в производството и следва да обсъди последиците от спирането на процедурата преди всичко във връзка с обществения интерес. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателят твърдения за необоснованост на оспореното определение, КЗК е съобразила предмета на поръчката, възможните последици от налагане на временната мярка с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Настоящият състав счита, че КЗК е извършила обективна преценка на интересите по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП и предвид предмета на поръчката и възможността за засягане на широк кръг лица имащи необходимост от дистанционна грижа, а именно: осигуряване на постоянен дистанционен мониторинг на здравословния и психосоциален статус с хронични заболявания и трайни увреждания, както и самотноживеещи възрастни в невъзмоност за самообслужване. Неоснователни са наведените оплаквания, че КЗК не е съобразила като потенциално засегнат интерес необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура. Мотивите в тази връзка са насочени към въпроси, които касаят решаването по същество на спора относно законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение, които не са предмет на настоящото производство. Правилно в случая е прието, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура. Наред с това е отбелязано, че възложителят може да сключи договор с избрания изпълнител едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение, а разходването на обществените средства за услугата по предмета на обществената поръчка ще се осъществи едва след сключване на договора за изпълнение. Отделно от това жалбоподателят, както в първоначалната жалба пред КЗК, така и в подадените частни жалби не са представили конкретни доказателства, от които да се направи извод, че с продължаването на процедурата неговите интереси ще бъдат увредени по необратим начин. Също така не може да има спор, че общественият интерес е с предимство пред интереса на конкретен правен субект, независимо дали този интерес е икономически, юридически, търговски или професионален. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,