Определение № 2965 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 861/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби с вх. № 1056/17.01.2023г. и с вх.№ 1672/25.01.2023г. на Ш. Д. М. и Т. М. М., чрез пълномощника адв. Н. Д.. Първата частна жалба е насочена против определение № 27/05.01.2023г. по въззивно гр.д. № 2863/2022г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като бъде присъдено по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за производството пред САС, съразмерно уважената част от исковете, с начислен ДДС. Втората частна жалба е против определение № 159/19.01.2023г., постановено по същото въззивно дело, с което на основание чл. 250, във вр. с чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на Ш. и Т. М. за изменение на въззивното решение в частта за възложените в тяхна тежест разноски в размер 3 000 лева. В частните жалби се излагат идентични съображения за неправилност на атакуваните определения и се иска отмяната им. Ответникът по частните жалби-ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адв. Я. Д., оспорва същите, като неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, за да се произнесе по частните жалби съобрази следното: Жалбите са постъпили в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна, против определения, подлежащи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което са допустими и ВКС дължи разглеждането им по същество. От фактическа страна е установено следното: Пред Софийския градски съд са предявени против ЗД „Бул Инс“ АД искове по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на ищците, причинени от смъртта на дъщеря им, загинала при ПТП на 31.03.2018г. Ищците са претендирали обезщетения в размер по 300 000 лева за всеки от тях. Първоинстанционният съд е намерил исковете за частично основателни и е присъдил по 97 500 лева на всеки от родителите, като обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил исковете над присъдените размери до претендираните от всеки по 300 000 лева. Решението на СГС е обжалвано с обща въззивна жалба от ищците, представлявани от адв. Н.Д. и адв.П.С. в частта, с която е отхвърлен всеки един от съединените искове за разликата над 97 500 лева до 200 000 лева. Въззивна жалба против първоинстанционното решение, в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да плати на всеки от ищците суми над 60 000 лева до присъдените по 97 500 лева, е подадена и от ответника, чрез пълномощника адв. Я. Д.. Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителните му части за сумата до 60 000 лева, присъдена на всеки от ищците, както и в отхвърлителните части за претендираните над 200 000 лева от всеки от тях. С въззивното решение №1468/01.12.2022г. по в.гр.дело № 2863/2022г., Софийският апелативен съд, ГО, I състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Ш. Д. М. и Т. М. М. допълнително по 42 500 лева на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2018г. до окончателното плащане и е отхвърлил исковете за разликата над присъдените по 140 000 лева до претендираните от всеки от ищците във въззивното производство по 200 000 лева. С оглед изхода на спора пред САС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв, застрахователното дружество е осъдено да плати на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение в размер 2 133,50 лева за производството пред СГС. На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищците Ш. М. и Т. М. са осъдени да платят на ЗД „Бул Инс“ АД сумата 3 000 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно отхвърлената част от исковете. С процесуално допустима молба по чл. 248 ГПК адв. Н. Д. е поискал да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските - да му бъде присъдено по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за производството пред САС, съразмерно уважената част от исковете, с начислен ДДС. Направено е и искане да бъде отменено решението в частта, с която ищците са осъдени да платят на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3 000 лева. С обжалваното с първата частна жалба с вх. № 1056/17.01.2023г. определение на САС от 05.01.2023г. молбата на адв. Д. е оставена без уважение. Съдът е посочил, че с въззивното решение от 01.12.2022г. вече е изложил съображения за неоснователност на направеното искане да се възложи в тежест на застрахователното дружество отговорността да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците, определено по реда на чл. 38, ал.2 ГПК. Приел е, че принципно съдът не дължи събиране на доказателства за наличието на основанията по чл. 38 ЗАдв за определяне възнаграждение на адвокат предоставил безплатна правна помощ, но е длъжен да съобрази доказателствата относно постъпило плащане в полза на ищците, както и своевременно направено възражение на насрещната страна за това, че не са налице предпоставките на чл. 38 ЗАдв и съответно тя не е задължена по този ред към пълномощника на насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на IV ГО намира, че определението № 27/05.01.2023г. по въззивно гр.д. № 2863/2022г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения: В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото разноски, но само ако е установено, че такива са поискани и съответно са били направени. Ако страната, която има право да получи разноски по делото не е направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, разноски за адвокатско възнаграждение могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗАдв хипотези. Ако наличието на съответната хипотеза по чл.38 ЗАдв не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение като опровергае наличието на поддържаното основание. В случая ищците-жалбоподатели във въззивното производство са представили пред САС договор за правна защита и съдействие от 07.11.2022г., по силата на който процесуалното представителство пред този съд ще бъде осъществявано безплатно от адв. Н. Д. и адв. П. С.. В откритото съдебно заседание пред САС застрахователят е оспорил дължимостта на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв и е представил доказателства за извършени през м.09.2022г. плащания в полза на ищците. С представените доказателства за извършени парични преводи още през м.9.2022г. на суми по 93 581,95 лева, с които са удовлетворени притезанията на ищците по влязлата в сила част на първоинстанционното решение, се опровергава наличието на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска защита-затруднено материално положение на Ш. и Т. М. към датата на сключване на договора за правна помощ от 07.11.2022г. Поради това е правилен изводът на въззивния съд, че липсва конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.2 ЗАдв, за да се приеме, че предоставеното правно съдействие е договорено като безвъзмездно и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на възнаграждение в полза на адвоката на ищците. С обжалваното с втората частна жалба с вх.№ 1672/25.01.2023г. определение № 159/19.01.2023г., постановено по същото въззивно дело, съставът на САС е допълнил, на основание чл. 250 ГПК, предходното свое определение от 05.01.2023г., като е оставил без уважение молбата на адв. Д. по чл. 248 ГПК да бъде отменено въззивното решение в частта, с която в тежест на ищците са възложени разноските на ответника за адвокатско възнаграждение за производството пред САС в размер 3 000 лева. Този състав на ВКС намира, че това определение е неправилно, по следните съображения: В настоящия случай, ответното дружество е било представлявано във въззивното производство освен от редовно упълномощен адвокат, който е изготвил възззивната жалба, така и от юрисконсулт с пълномощно. В съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото във въззивната инстанция, дружеството е било представлявано от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат по приложения списък по чл. 80 ГПК и не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По този начин е упражнено правото на избор на страната дали да претендира адвокатското или юрисконсултското възнаграждение. В този смисъл определение № 93/09.02.2023г. по ч. т. д. № 82/2023г.на IV ГО на ВКС, според което при едновременно участие на адвокат и юрисконсулт в едно производство, за страната се поражда правото да избере дали да претендира присъждането на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение или да претендира юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. В производството пред САС застрахователят е представил договори за правна защита и съдействие от 28.10.2022г., според които е възложил на адв. Я. Д. защита и процесуално представителство по въззивно гр.д. № 2863/2022г. на САС и е договорил възнаграждение в общ размер 15 000 лева, което според отразеното в договора е платено изцяло и в брой. В договорите не е направено разграничение каква част от възнаграждението е за защита против въззивната жалба на ищците и каква част е за защита по подадената от дружеството въззивна жалба. С постановеното от САС решение жалбата на дружеството, изготвена и подадена от адв. Я. Д. не е уважена, поради което на ответника не му се дължат разноските, за възнаграждение на упълномощения адвокат за защита по въззивната жалба на застрахователя. ЗД „Бул Инс“ АД не е подало отговор на въззивната жалба на ищците в предоставения от съда срок, а в откритото съдебно заседание пред САС, както бе отбелязано, е било представлявано от юрк.С., който е оспорил въззивната жалба на ищците и е поискал от съда същата да бъде оставена без уважение. При така установените факти, разноските на дружеството за защита срещу жалбата на противната страна са недължими, тъй като адвокатска помощ на застрахователното дружество по подадената от ищците въззивна жалба не е оказана. Защитата срещу въззивната жалба на ищците е осъществена от юрисконсулт, а присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е поискано. Предвид изложеното на ответното застрахователно дружество в производството пред въззивния съд не се дължат разноски. Това налага отмяна на атакуваното с втората частна жалба определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение