Определение № 13224 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10787/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на А. А., гражданин на Република Турция и „Азеримед“ АД, гр. Баку, Азербайджан, чрез адв. Манев, против Протоколно определение № 4294 от 16.10.2024г., постановено по АНД(К) № 747/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е спряно съдебното производство по АНД(К) № 747/2024 г. по описа на АдмС - Хасково до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по дело № С-717/2022 г. и дело № С-372/23 г.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, по подробни изложени доводи в жалбата. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба, Заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас, оспорва същата по подробно изложени съображения, в писмен отговор. Моли съдът да остави в сила атакуваното определение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за допустима-срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С процесното наказателното постановление № БГ2023/1000-3445/НП от 05.10.2023г. са отнети в полза на държавата стоки, които не са собственост на нарушителя. Предвид факта, че въпросът за такъв вид разпореждания със стоки, предмет на контрабанда, се съдържа в отправени преюдициални запитвания, по които са образувани дела с №№ С-717/2022 г. и С-372/23г. на Съда на Европейския съюз са налице основания за спиране на производството.

Административен съд - Хасково, правилно е приел, че така поставените въпроси са относими към разглеждания спор, като решението на СЕС би имало преюдициално значение относно правилното му разрешаване.

В тази връзка въпрос № 2 по дело № С-717/2022 г. на СЕС:

2) Дали член 42, параграф 1 от Митническия кодекс, във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба", като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?".

Също така и въпроси № 3 и № 4 по дело № С-372/2023 на СЕС:

3. Дали член 42, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено. Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?

4. Дали член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с член 49, параграф 3 от Харта на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба", като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?

При тези мотиви съдът намира частната жалба за неоснователна, обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,