Определение № 3813 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3290/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В., против Определение №7632 от 24.02.2026г., постановено по адм. д. № 11638/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от такси и разноски по производството и предоставяне на правна помощ. Твърди се нищожност, поради „противоречие с основополагащи принципни свръх повелителни правни норми“, алтернативно - недопустимост и неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, като не се излагат никакви конкретни доводи във връзка с тези твърдения. Моли за обезсилване или отмяна отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е образувано производство по жалба на Н. В. и други лица. С разпореждане по делото №38113/17.11.25г., съдът е оставил без движение жалбите и е дал указания за отстраняване на нередовности по тях, едно от които е да внесат поотделно по 10 /десет/ лева държавна такса за съдебното производство. Разпореждането е връчено на В. на 23.01.26г, като срокът за изпълнението му изтича на 30.01.26г. /събота/. С молба от 02.02.2026г. /понеделник/, същият е направил искане за освобождаване от такси и разноски в производството и за предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 03.02.26г. съдът му е дал указания да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК и чл. 23 ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/, което му е връчено на 14.02.26г. С молба от 20.02.26г. В. представя декларация за материално и гражданско състояние, разпечатка от имотен регистър, епикриза и амбулаторен лист. За да отхвърли това искане на В., първоинстанционния съд констатира от фактическа страна, че той има допълнителни разходи 35 лева на месец за лекарства; притежава в съсобственост четири недвижими имота, два от които с наложени възбрани от ЧСИ в полза на СО; през 2024г. е лекуван 4 дни в болница. При тези данни, съдът извежда правен извод, че В. е в работоспособна възраст, не е с установена от ТЕЛК трайна неработоспособност, не е регистриран като безработен, не работи, не е ясно как покрива месечните си разходи, има съсобственост в два недвижими имота, които не са възбранени, поради което отказва да уважи искането му за освобождаване от такси и разноски в производството и за предоставяне на правна помощ. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. В., в изпълнение на дадените му указания, е депозирал декларация по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, която е идентична с тази по чл. 83, ал. 2 от ГПК. От декларацията и приложените доказателства е видно, че същият притежава в съсобственост четири недвижими имота, два от които с наложени възбрани от ЧСИ в полза на СО и два без възбрани. Няма пречка същият да реализира доходи и от четирите имота, включително и чрез продажба на собствените си части от двата имота, които не са възбранени. Държавната такса, която съдът му е указал да заплати за съдебното производство по оспорването му, е 10 /лева/, и предвид установените факти същата не е значителна и може да бъде заплатена от него. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ, макар и да не са изведени самостоятелни мотиви по това отделно искане, различно по основанието си от искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК. От данните по делото може да се направи извод, че В. разполага с възможност да реализира доходи, с които да си позволи заплащане на адвокатско възнаграждение, С оглед гореизложеното, неоснователни и неподкрепени с доказателства са всички доводи, изброени от частния жалбоподател за нищожност и неправилност на обжалваното определение, поради което същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,