Определение № 80 от 04.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 713/2012 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. С разпореждане № 21 от 29. 03. 2012 г., постановено по НОХД № 41/ 2012 г., Председателят на Районен съд- гр.Попово е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС на РБ, за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Искането за промяна на местната подсъдност е мотивирано с отводите на всички действащи съдии от РС- гр.Попово и изчерпване на наличния щатен състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 3 НПК, съгласно която, в хипотезата на невъзможност за компетентния по правилата на местната подсъдност съд да образува състав, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. В конкретния случай, всеки от общо четиримата съдии от щатния състав на Районен съд- гр.Попово се е отвел от разглеждането на делото, на основание чл. 29, ал. 2 НПК, аргументирайки се със служебни, процесуални и/ или лични отношения с подсъдимия по делото, Кмет на [община]. При тези данни е очевидно, че РС- гр.Попово не може да образува състав, който да разгледа и се произнесе по делото. Обезпечаването на обективен наказателен процес налага ВКС да упражни правомощията си, като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд, а именно- на Районен съд- гр.Разград, който е извън съдебния район на ОС- гр.Търговище, териториално отстои на неголямо разстояние от гр.Попово, с осигурени добри транспортни връзки между двете населени места, поради което и разглеждането на конкретното наказателно дело от него би създало минимални затруднения за страните и участниците в процеса. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение