Определение № 5147 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. П. Х., чрез адв. Михайлова като процесуален представител, против определение № 712 от 12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 95/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът – кметът на Община Сандански не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на В. П. Х. против бездействие на кмета на Община Сандански да изпълни задължението си по премахване на незаконен строеж на основание влязла в сила заповед № УТИ-8/25.01.2022 г., а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че за жалбоподателката като собственик на поземлен имот и на първи жилищен етаж в сграда, построена в него, който имот е съседен на този, в който е изпълнен незаконният строеж, предмет на влязла в сила заповед за премахването му, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не е налице правен интерес от оспорване на бездействието на органа по изпълнението. Обосновава извод, че жалбоподателката няма качеството на страна в изпълнителното производство, както и не е трето лице по смисъла на чл. 295 АПК, поради което не може да иска осъществяване на задълженията на кмета на Община Сандански по повод изпълнението на влезлия в сила административен акт за премахване на "масивна постройка", построена в съседния имот. Определението е правилно. Изводът на съда за недопустимост на оспорването e законосъобразен. Изпълнителното производство при наличие на изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, каквото е влезлият в сила административен акт за премахване на незаконен строеж, започва служебно или по инициатива на лицата, изброени в чл. 276, ал. 2 АПК, които могат да искат извършване на съответни действия от органа по изпълнението. Според чл. 295 във вр. с чл. 294 АПК право на жалба срещу постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Правилно съдът приема, че жалбоподателката не е адресат на изпълнителното основание, нито в някакво качество е посочена в него. Като подател на сигнала за извършено незаконно строителство Х. не е страна в административното правоотношение, развиващо се в процедурата по неговото установяване и премахване по реда на чл. 225а ЗУТ, поради което не притежава качеството на страна в изпълнителното производство съгласно чл. 274, ал. 1 и ал. 2 АПК. Същата не е длъжник по изпълнението, тъй като не е адресат на влязлата в сила заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В тази хипотеза активна процесуална легитимация притежават лицата, за които оспореният акт създава задължения и ги засяга пряко. Жалбоподателката в качеството й на лице, по чиято молба е образувано административното производство и като съсобственик на съседен имот ведно с първи жилищен етаж от сграда в него, до която е долепен незаконният строеж, не притежава качеството на страна в изпълнителното производство, поради което не може търси изпълнение и съответно да оспорва бездействие на органа по изпълнението. Правилно съдът приема, че Х. не се явява и трето лице по смисъла на чл. 295 АПК със засегнати права, свободи или законни интереси от изпълнението на влязлата в сила заповед. Трети лица по смисъла на цитираната разпоредба са граждани и организации, които не са страни в производството по изпълнението, но върху чиито имоти или вещи е насочено принудителното изпълнение. Жалбоподателката не попада в посочената категория лица, поради което правилно е прието от съда, че изпълнението няма да рефлектира негативно в правната й сфера. Наведените доводи, че в резултат на бездействието на кмета на Община Сандански по премахването на незаконния строеж търпи вреди, тъй като се създават пречки за ползването на нейния имот и правят невъзможно отдаването му под наем, също не обосновава правен интерес от оспорването. Защитата на евентуално увредените права следва да се реализира по гражданскоправен ред. С оглед изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,