Определение № 104 от 01.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 415/2009 г.

П. е молба от “Н” О., гр. П. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 425 от 15.07.2009 г. в частта относно разноските, като в полза на търговското дружество бъде присъдена сумата 6 000 лв. - заплатен адвокатски хонорар. Ответникът по молбата - Н. И. В. от гр. С. не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. Към представения по делото писмен отговор на „Н” О. е приложен договор за правна помощ № 0* от 27.04.2009 г., в който е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба срещу решение по в. гр. д. № 222/2008 г. на АС - Велико Търново в размер на сумата 6 000 лв., както и че тази сума е внесена. Доколкото обаче в договора като процесуален пълномощник не е вписан конкретно а. С, който е депозирал писмения отговор, а е посочено „А”, както и предвид липсата на конкретно доказателство за „внасяне” на уговорената сума, настоящият състав намира за недоказано реалното извършване на разноски за претендираното адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение