Определение № 9168 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Я. О. против Определение №18055/12.05.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №3195/2026 г., с което съдът е оставил без уважение искането на А. Я. О., от гр. София за предоставяне на безплатна правна помощ, както и е оставил без разглеждане жалба (наименувано „възражение-жалба-искане“) с вх. № 7710/06.03.2026 г., подадена от А. Я. О., както и е прекратил производството по административно дело № 3195/2026 г. на Административен съд – София-град, както и по частна жалба против Определение №18194/13.05.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №3195/2026 г., с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на Определение №18055/12.05.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №3195/2026 г., в което вместо [ЕГН], да се чете [ЕГН]. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определенията, като се претендира тяхната отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваните определения по реда на чл. 218 АПК, вр. с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частните жалби са постъпили в предвидения в чл. 230 АПК 7-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения: По частната жалба на А. Я. О. против Определение №18055/12.05.2026 г. на Административен съд София – град, по адм. дело №3195/2026 г.: За да постанови обжалваното прекратително определение, Административен съд София-град е приел, че са налице предпоставките по чл. 158, ал. 3 АПК - жалбоподателят не е отстранил нередовностите на жалбата си в 7- дневния срок по ал. 1. По делото е установено, че с разпореждане № 10892 от 19.03.2026 г. така подадената жалба на О. е оставена без движение и на жалбоподателя е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да посочи кой административен акт оспорва, като го индивидуализира и административния орган, който го е издал, в частност да посочи дали оспорва Направление за включване в Механизма „Лична помощ“ № 25019773/16.06.2025 г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище“, като представи и доказателства за подаване на жалбата в срок. На жалбоподателя също е указано да конкретизира в какво се състои незаконосъобразността на оспорения административен акт и в какво се изразява искането му към съда. Разпореждането е връчено лично на жалбоподателя на 30.03.2026 г. Със същото на жалбоподателя са указани и негативните последици от неизпълнение на указанията в цялост и в срок, а именно, че жалбата му ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. При проверка на делото, съдът е приел, че не са изпълнени указанията дадени с разпореждане № 10892 от 19.03.2026 г., както и, че лицето не заявява ясно и недвусмислено дали оспорва Направление за включване в Механизма „Лична помощ“ № 25019773/16.06.2025 г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище“ и не представя доказателства за подаване на жалбата в срок. В допълнение съдът констатира, че дори и да се приеме, че жалбоподателят оспорва Направление за включване в механизма „Лична помощ“ с № 25019773/16.06.2025 г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище, с оглед твърденията на жалбоподателя, че се нуждаене не от 120 часа, а от 168 часа, то жалбата му е просрочена. Мотивира се с обстоятелството, че направлението е връчено на О. на 20.06.2025 г., а жалбата му до съда е подадена на 05.03.2026 г., като са изтекли сроковете както по чл. 149, ал. 1 АПК, така и чл. 140 АПК. Правилно съдът е достигнал до извод, че след като на основание чл. 158, ал. 3 АПК, нередовностите не бъдат отстранени в указания срок, жалбата се оставя без разглеждане, а съдебното производство се прекратява. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване, обуславя недопустимост на същото, поради което, прекратявайки производството по делото, съдът е постановил правилно определение. Предвид просрочието на първоинстанционната жалба против намиращото се в административната преписка Направление за включване в механизма „Лична помощ“ с № 25019773/16.06.2025 г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище, обосновано първоинстанционният административен съд приема, че не са осъществени материалните предпоставки по чл. 24, т.2 от Закона за правната помощ и оставя без уважение отправеното от страната искане, за предоставяне на правна помощ в административното съдебно производство. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното Определение №18055/12.05.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №3195/2026 г., поради което същото следва да се остави в сила. По частната жалба на А. Я. О. против Определение №18194/13.05.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №3195/2026 г.: С оглед допуснатата очевидна фактическа грешка в изписването на единния граждански номер (ЕГН) на жалбоподателя правилно първоинстанционният административен съд е допуснал нейното поправяне в хипотезата на чл. 175, ал.1 АПК. Обжалваното Определение №18194/13.05.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №3195/2026 г. е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение