Определение № 359 от 06.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3627/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 01.04.2013г. по гр.д.№36/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна жалба на П. И. П. срещу определение от 16.11.2012г. по гр.д.№669/2012г., ІV г.о. на ВКС. Жалбоподателят П. И. П. поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество частната му жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение на ВКС, ІІІ г.о. е оставена без разглеждане касационна жалба срещу определение на ВКС, ІV г.о., с което е оставено в сила определение от 26.06.2012 г. по гр. дело № 1587/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. за връщане частната жалба на П. И. против определение 29.05.2012 г. по гр. дело №1587/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, намира, че определението е правилно. Правилно в обжалваното определение е посочено, че определението, с което ВКС е върнал частната жалба срещу определението за недопускане касационно обжалване на въззивно решение, след като е било потвърдено от друг състав на Върховния касационен съд, е влязло в сила и тези актове не подлежат на последващ съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК. Определението от 16.11.2012г. по гр.д.№669/2012г., ІV г.о. на ВКС по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като Върховният касационен съд чрез него, като преценява дали повдигнатите правни въпроси обуславят въззивното решение и имат значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото, извършва подбора на касационните жалби, които да бъдат допуснати до разглеждане. Правилно в обжалваното определение е посочено, че определението, с което е било потвърдено определение на друг тричленен състав на за връщане частната жалба срещу такова за недопускане касационно обжалване на въззивно решение, е влязло в сила и тези актове не подлежат на последващ съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът