Определение № 5444 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД срещу протоколно определение от 04.03.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение постановено по адм. дело № 88/2026 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД за спиране на производството по адм. дело № 88/2026 г. на ВАС. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че са налице основания за спиране на делото до постановяване на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-676/25. Моли обжалваното определение да се отмени и да се спре производството по адм. дело № 88/2026 г. по описа на ВАС. Частният жалбоподател се представлява от адв. Николовска. Ответникът по частната жалба – П. В. Г. оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Частният жалбоподател се представлява от адв. Михайлова. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че частната жалба, въпреки че е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване предвид следното: За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ВАС, пето отделение е установил, че с молба от 23.02.2026 г. „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е поискал спиране на делото, поради отправено преюдициално запитване към СЕС и образуване на дело С-676/25. За да остави молбата без уважение тричленният състав на ВАС, пето отделение е приел, че са налице различни фактически обстоятелства, които са изследвани в главното производство, по което Административен съд-Варна е отправил преюдициално запитване и фактите по дело № 88/2026 г. по описа на ВАС. Извел е извод, че задължителното тълкуване, което би направил СЕС, относно норми на Общия регламент за защита на данните, не би имало отношение към спора разглеждан по делото, поради различна фактическа обстановка, независимо от обстоятелството, че приложимото право е едно и също. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Частната жалба е подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване, тъй като не попада в кръга на актовете, визирани в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. Определението, с което се спира производството по делото не прегражда по-нататъшното развитие на производството, а обжалването му не е предвидено изрично в закона. На обжалване подлежи само съдебният акт, с който се спира производството по делото като преграждащо неговото развитие. Посочването в диспозитива на определението на възможността за обжалването му не поражда правото на оспорване. Поради това частната жалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. На основание чл. 229, ал. 2 АПК определението не подлежи на обжалване. Водим от горното и на основание 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав