Определение № 492 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№858/09.02.2015 г., подадена от юрисконсулт С. В. – процесуален представителна Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представлявана от областния управител на област В. против определение №70/02.02.2015 г. по ч.гр.д.№57/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о. С посоченото определение въззивната инстанция е обезсилила определение №3411/24.11.2014 г. по гр.д.№3392/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, ІХ-ти с-в, с което С. Ж. Ж. от [населено място] е осъден да заплати на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата 10390,56 лева, представляваща разноски в производството пред първата инстанция, и оставила без разглеждане молбата на Държавата, за допълване на протоколно определение от 10.7.2014 г. по гр.д.№3392/2013 г. на В., в частта му за разноските. Въззивният съд е постановил посочения резултат с оглед констатираното от него наличие на просрочие на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като срокът за подаване на тази молба е изтекъл на 17.7.2014 г., а молбата по чл.248, ал.1, ГПК е подадена на 09.10.2014 г. Срещу горепосоченото определение на въззивната инстанция е подадена частна жалба с оплаквания за процесуална неправилност. Ответникът по частната жалба С. Ж. Ж., посредством процесуалния си представител – адв. Б. Ж., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира следното: Частната жалба е неоснователна. Молбата на частния жалбоподател в настоящото производство по чл.248 ГПК е подадена след срока предвиден в посочената разпоредба. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,