Определение № 1066 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 821/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. В. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Н. Д. срещу определение № 4267/21.09.2011г. по т. дело № 2136/2011г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение в частта, с която е прекратено производството по възражение от 08.08.2011г. на К. В. Д. от [населено място] срещу заповед за изпълнение № 7351 от 01.09.2011г. по ч. гр. дело № 13052/2010г. на Варненски районен съд, 7 състав. Частната жалбоподателка прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа становище, че е налице правен интерес за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като заявлението е подадено срещу родителите на А. К. Д. и разпореждането е „да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение ... против К. В. Д. и К. А. Д. в качеството им на родители и законни представители на А. К. Д.“. Моли определението да бъде отменено в обжалваната му част и подаденото възражение да бъде прието. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да прекрати производството по възражение от 08.08.2011г. на К. В. Д. срещу заповед за изпълнение № 7351 от 01.09.2011г. по ч. гр. дело № 13052/2010г. на Варненски районен съд, въззивният съд е приел, че същата няма качество на длъжник по заповедта за изпълнение. Определението на Варненски окръжен съд е правилно. За да бъде допустимо възражението по чл. 423 ГПК, е необходимо същото да е подадено от легитимирана страна, имаща право на възражение. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подаденото възражение, за която съдът следи служебно и когато същата не е налице, производството подлежи на прекратяване. Релевираният от частната жалбоподателка довод за наличие на правен интерес за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като заявлението е подадено срещу родителите на А. К. Д. и разпореждането е „да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение ... против К. В. Д. и К. А. Д. в качеството им на родители и законни представители на А. К. Д.“, е неоснователен. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не е издадена срещу нея лично, а е издадена срещу А. К. Д., представляван от К. В. Д. и К. А. Д. в качеството им на родители и законни представители, което обуславя правен интерес и процесуална легитимация за подаване на възражение по чл. 423 ГПК от А. К. Д., представляван от неговата майка и законен представител, но не и правен интерес за К. В. Д. лично. Въз основа на изложените съображения определението на Варненски окръжен съд в обжалваната му част е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение