Определение № 255 от 11.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Г. В. К. чрез адв Турманов срещу протоколно определение от 12.10.2012г по в. гр.д 10511/2011г на Софийски градски съд, с което на жалбоподателката е отказано главно встъпване на основание чл. 181 ГПК (отм), в рамките на производство пред втора инстанция по чл. 218”з” ГПК (отм). Частната жалбоподателка излага оплаквания за неправилност на определението. При връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд ,за неучастваща досега страна,процесът се явява първоинстанционен ,а не въззивен. Поради това съдът не е следвало да отрича правото на жалбодателката да предяви искове ,чрез главно встъпване, нито да се позовава на т.9 от ТР №/2000г ОСГК на ВКС Ч астната жалба е неоснователна. Софийски градски съд, след връщане на делото за ново разглеждане предвид реш.№24 от 27.07.2011г от ІІІ г.о на ВКС, правилно е съобразил характера на производството по чл. 218”з” ГПК (отм) и произтичащите от това процесуални последици, между които и недопустимост от главно встъпване пред този съд. Правилно е съобразена т.9 от ТР №/2000г ОСГК на ВКС. Съображенията на жалбоподателката нямат връзка приложимите процесуални правила, освен това в случая не се касае за правото на защита на ответник, който се конституира необходимо едва пред въззивния съд. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, съобразено с приложимия процесуален ред. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,