Решение № 1525 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение № 6618 от 18.07.2025г. на Административен съд – Хасково по адм. дело № 1229/2025г. С него се отменя Решение № 1012-26-201-1 от 20.05.2025г. на директора на ТП на – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-269 от 31.03.2025г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Хасково и върната преписката на органа за ново произнасяне. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, А. А. М., чрез процесуален представител адвокат В. К. Челебиев, взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. А. М. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ- Хасково, с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 103 КСО. Спорен пред административния орган и съда е въпросът относно стажа от 01.01.1975г. до 11.04.1975г. за общо 3м. и 10 дни като действителен стаж, с който е налице стаж повече от 15г. действителен стаж, изискуем по чл. 68, ал. 3 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Извел правен извод, че времето на майчинството е действителен стаж в хипотезата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Позовал се на разпоредбите, действали преди 31.12.1999г. – чл. 80 от ППЗП/отм./ ПМС № 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта, Указ за насърчаване на раждаемостта - ДВ бр. 15 от 1968г., КТ и съдебната практика. Решението е правилно. Въпросът с характера на периода на майчинството преди 2000г. в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО дали е действителен стаж е разрешен с трайната и непротиворечива съдебна практика в смисъла, в който са изведени изводите на съда в обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ППЗП/отм./ гласи, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите/отм./ се зачита времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В ПМС 61/198.67 г. времето за бременност и отглеждане на деца от неработещи жени – майки и осиновителки се признава за трудов стаж. Предвид характера на уредбата преди 2000г. е обоснован и в съответствие с материалния закон изводът на съда, че периодът на майчинството е действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следва да бъде зачитан при упражняване на правото на пенсия. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за разноски от ответника размер на 409 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение