Определение № 1581 от 31.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 335/2024 г.

Постъпила е молба вх. № 2582/11.02.2025 г. от касатора „Стил - МС“ ООД за освобождаване на сумата 74 000 лв. – обезпечение, извършено съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Молбата е обоснована с твърдения, че пресъдената сума с касационното решение – лихвоносна главница, е погасена с извънсъдебно прихващане и доброволно плащане, и са отпаднали условията, поради които обезпечението е извършено. Ответникът по касация А. Х. Ш. не взема становище по молбата в дадения 1-седмичен срок, изтекъл на 11.03.2025 г. С определение № 2278/21.07.2023 г. по ч.гр.д. № 3140/2023 г. Върховният касационен съд на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е спрял изпълнението на обжалваното осъдително въззивно решение, след като е констатирал, че на 27.04.2021 г. касаторът е извършил предвиденото в закона надлежно обезпечение, внасяйки по специалната сметка на ВКС сумата 74 000 лв. – присъдената главница. С касационното решение № 1/03.01.2025 г. по настоящото дело след частично обезсилване и частична отмяна на въззивното решение ответникът „Стил - МС“ ООД е осъден да заплати на ищеца А. Х. Ш. на основание чл. 200 КТ сумата 7 143.06 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука от 07.11.2017 г., ведно със законните лихви от 07.11.2017 г., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът А. Ш. е осъден да заплати на „Стил - МС“ ООД сумата 11 698.26 лв. – разноските по делото. От приложената към молбата, връчена на 04.02.2025 г., нотариална покана се установява, че „Стил - МС“ ООД е направил изявление за прихващане. Предмет на компенсаторното изявление – активното вземане е вземането по чл. 78, ал. 3 ГПК. Пасивното вземане към 03.01.2025 г. – тогава когато прихващането е могло да се извърши и откогато е настъпил погасителният ефект на компенсацията, възлиза на общата сума 12 825.17 лв. и включва главницата за сумата 7 143.06 лв. и законните лихви върху нея, които за периода 07.11.2017 г. – 03.01.2025 г. са в общия размер от 5 625.11 лв. Пред вид установените и осъществени предпоставки по чл. 103 – чл. 104 ЗЗД: две насрещни еднородни (парични) вземания между същите субекти – ищеца и ответника, които са ликвидни (установени със силата на пресъдено нещо на касационното решение) и изискуеми, изявлението за прихващане е породило целения с извършването му ефект и при зачитане на реда за прихващане на изпълнението по чл. 76, ал. 2 ЗЗД е погасило акцесорното задължение за лихви – изцяло, а това по чл. 200 КТ – до размер на сумата 1 126.91 лв. От приложеното към молбата платежно нареждане се установява, че непогасеният остатък от 1 126.91 лв. „Стил - МС“ ООД е погасил чрез доброволно плащане. Поради това настоящият състав намира за основателен довода в молбата, с която е сезиран, че са отпаднали условията, поради които обезпечението за сумата 74 000 лв. е било извършено. При тези мотиви, съдът