Решение № 1527 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2008 г.

Решение № 1527 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител с административен център Смолян срещу решение № 143 от 21.07.2008 г., постановено по адм. д. № 107 от 2008 г. на Административен съд - Смолян. С него е отхвърлено оспорването на решение № 71 от 14.03.2008 г., потвърдено с решение № 84 от 18.04.2008 г. на Общинския съвет - Борино. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и тези в изпратените по пощата писмени бележки се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго решение по съществото на спора. Претендира се заплащането на направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че общината става собственик на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ по силата на закона. Уредената процедура по чл. 45в ППЗСПЗЗ изискваща изпълнението на сложния фактически състав към който препраща чл. 19, ал. 2 от закона е влязла в сила след взетото решение от общинския съвет, което е оспорено от областния управител пред съда. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения. За да отхвърли оспорването, направено от областният управител, административният съд е установил фактите по спора, въз основа на които е извел и правните си изводи. С оспореното решение Общинският съвет - Борино е потвърдил предходното взето от него решение № 71 от 14.03.2008 г. С него общинският съвет е дал съгласие да се предоставят на земеделските стопани-животновъди от с. Ягодина, община Борино за общо ползване общинските мери и пасища в землището на с. Ягодина, общо в размер на 1164 дка, включени в 45 физически блока, подробно индивидуализирани, като е определил такса за ползването за една стопанска година, с предназначение, тя да се използва за поддържането на мерите и пасищата. Към решението е приложен списък - сравнителна таблица, изготвена от кмета на населеното място, заверен от местната ветеринарна медицинска служба за броя на животните и списък, заверен от ОСЗГ - Борино за броя на физическите блокове с общински мери и пасища. Съдът е обсъдил отговорите на ОСЗГ относно момента на влизане в сила на картата на възстановената собственост и на плана за земеразделяне. Приел е, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост земите стават общинска собственост по силата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, след направеното последно изменение на нормата, като общината може да бъде собственик на общинските мери и пасища, които са публична общинска собственост, според чл. 25 ЗСПЗЗ. Определената такса за ползване в размер на 1 лев за един декар, дължима за една стопанска година, съдът е приел, че е в правомощието на общинския съвет. Изложил е мотиви относно съдържанието на предоставеното право на ползване, като го е възприел, като облигационно правоотношение, различно от вещното правото на ползване и е извел решаващият си извод, че решението на общинския съвет е законосъобразно, поради което е отхвърлил оспорването на областния управител. Така постановеното решение е правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Първият довод в касационната жалба е относно това, че съдът не е изяснил момента на влизане в законна сила на плановете, с които се възстановява правото на собственост в съществуващи и възстановими стари реални граници, а така също и на плана за земеразделяне. Доводът е неоснователен. За изясняването на тези обстоятелства съдът е изискал отговори от ОСЗГ. От тях е прието за установено, че до края на 1996 г. са влезли в сила както картата на възстановената собственост, а така също и плана за земеразделяне. Процедурата по изработването на картата на възстановената собственост и регистърът към нея са уредени в чл. 18д ППЗСПЗ. Текстът е изменян и допълван. В първоначалната му редакция не е посочено, че заявителите могат да обжалват картата на възстановената собственост, като това право е дадено по-късно с изменението на правилника, обн. в ДВ, бр. 122 от 1997 г. Процедурата за изготвянето на плана за земеразделяне представлява още по-сложен фактически състав. В писмото - отговор на ОСЗГ - Борино с изх. № 311 от 17.06.2008 г. се сочи протокол с дата 14.11.1994 г., с който е приет частичния план за земеразделяне. В последващият отговор на лист 46 от делото е посочен и броят на "Държавния вестник" № 95 от 1993 г., в който е обявен проекта на плана за земеразделяне, за описаните местности. В отговора е уточнено, че останалата земеделска земя е в картата на възстановената собственост. При наличието на тези данни съдът правилно е приел, че планът за земеразделяне и картата на възстановената собственост към 2008 г., когато е взето решението на общинския съвет, са влезли в сила. Освен това областният управител не е посочил доказателства, с които да се опровергават представените по делото. Твърдението за необоснованост на решението е неоснователно. Не може да се възприеме за основателен и доводът за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила, който само е наведен, без да е обоснован. На последно място неоснователен е и доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Същественият въпрос в спора е кои са земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. Това са земите, които са влизали в общинския поземлен фонд, според чл. 19 ЗСПЗЗ в предходните му редакции и са стопанисвани и управлявани от общината. За тях не са се явили собственици и правото на собственост върху тях не е реално възстановено. ОСЗГ ги е предоставила на общината за стопанисване и управление. След изтичането на 10-годишния срок от влизане в сила на картата на възстановената собственост, която включва двата вида планове за възстановяване на земеделската земя в съществуващи на терена страни реални граници и за възстановяване на собствеността във възстановими стари реални граници, и плана за земеразделяне, с който собствеността върху земята се възстановява в нови реални граници, тези земи стават общинска собственост по силата на законовата норма. Ограниченията, визирани в чл. 19, ал. 4 и 9 ЗСПЗЗ не са засегнати от решението на общинския съвет. Вярно е, че процедурата, предвидена в чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ и съответните й текстове от чл. 45в и сл. от ППЗСПЗЗ не са спазени. Общината няма съставени актове за публична общинска собственост за тези земи, но не могат да се възприемат за основателни изложените доводи в касационната жалба по тези обстоятелства, защото решението на общинският съвет е прието, преди влизането в сила на изменението на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Решение № 71 от 14.03.2008 г. е потвърдено с решение № 84 от 18.04.2008 г. Изменението на чл. 19, ал. 2 е обнародвано в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г., а чл. 45в и следващите от правилника, които детайлно уреждат прилагането на чл. 19, ал. 2 от закона е нов и е обн. в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. И двете промени са след взетото решение от общинския съвет. Законосъобразността на акта се преценява към момента на действащото законодателство. Няма как общинският съвет да съобрази своето решение с последващо изменение на закона и правилника за неговото прилагане. Ето защо взетото решение от общинският съвет е правилно и законосъобразно, в съответствие с действащото към момента на приемането му материално право. Определената такса за ползване не представлява разпореждане с общинските мери и пасища, тъй като ползването е в рамките на стопанската година. Това правомощие на общинският съвет произтича от чл. 25, ал. 1, изречение трето ЗСПЗЗ. На последно място не е без значение обстоятелството, че общинските мери и пасища са предназначени за паша на селскостопанските животни. Взетото решение от общинския съвет е в съответствие с интересите на жителите на общината. Като е приел, че оспорването на областния управител е неоснователно, а решението на общинския съвет правилно и законосъобразно, Административният съд - Смолян е постановил съдебно решение което не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. То ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от областния управител за присъждане на разноски по делото разноски, с оглед крайния изход на спора, е неоснователно и не може да бъде уважено. По изложените съображения настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение