Определение № 107 от 03.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 22808/16.12.2019 г. на Младежка кооперация „Ялта“, чрез председателя К. К., срещу определение № 3512/25.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 4930/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба с вх. № 73874/05.06.2019 г. срещу определение от 17.05.2019 г., постановено по гр. д. № 950/2014 г. по описа на Софийски градски съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният акт, с който е оставено без уважение искането на Младежка кооперация „Ялта“ за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, има прекратителен характер и поради това подлежи на самостоятелно обжалване. Поради тези съображения се счита за неправилен и необоснован изводът на Софийски апелативен съд за недопустимост на подадената частна жалба, като насочена срещу необжалваем съдебен акт. Ответната страна по жалбата – Столична община, чрез пълномощника си адвокат Р. В., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С определение № 3512/25.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 4930/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 73874/05.06.2019 г. срещу определение от 17.05.2019 г., постановено по гр. д. № 950/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което съдът е оставил без уважение искането на Младежка кооперация „Ялта“ за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – с оглед твърдения за наличие на висящ между същите страни спор по друго гражданско дело /гр. д. № 9045/2013 г. по описа на Софийски градски съд/, което има преюдициално значение за настоящето дело. Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, съгласно която подлежат на обжалване определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото / чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/ и определенията, изрично посочени в закона / чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/. В случая се обжалва определение, с което е оставено без уважение искане на страна за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което е необжалваемо. Наличието на връзка на преюдициалност между делата би се отразило върху допустимостта на крайния съдебен акт по съществото на спора и би подлежало на проверка при инстанционното му обжалване. То енеобжалваемо,но може да се измени или отмени по реда на чл. 253 ГПК от постановилия го съд. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно е приелто, че определението, с което се оставя без уважение искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване. С нормата на чл. 274 ГПК законодателят изрично е разпоредил кои определения/разпореждания на съда подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. Това са две категории актове: 1./ определения, с които се прегражда по – нататъшното развитие на делото /за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право/, и 2./ актове, изрично посочени в закона. Преграждащи определения по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Както е посочено и в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. Определението, с което се отказва спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не попада в категорията на преграждащите определения. Същото не препятства разглеждането на спора и по – нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 ГПК може да бъде изменено или отменено от постановилия го съд при изменение на обстоятелствата, при констатиране на грешка или пропуск на съда. Преграждащ характер, макар и временен такъв, има определението за спиране на производството по делото, какъвто не е процесният случай. Това определение подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото липсва изрична разпоредба, която да предвижда обжалваемост на определение на съда, с което се отказва спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК С оглед изложеното, частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.