Определение № 167 от 28.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 783/2022 г.

Производството е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод определение № 832 от 06.10.2022г. на окръжен съд- гр. Пловдив по НЧД № 1762/2022г., с което е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че делото следва да се прекрати, тъй като ОС Пловдив неправилно е повдигнал спор за подсъдност пред настоящата инстанция, вместо констатирайки компетентността на друг, трети по ред, съд да му изпрати делото директно за разглеждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: По повод постъпило удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, на основание чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, е било образувано пред СГС производство по ЧНД № 3725/22г. по повод признаване на финансова санкция наложена от несъдебен орган на Ф.Р.Германия срещу О. З. Х., с посочен адрес Р.България, [населено място] 7663, [улица]. С разпореждане от 23.09.2022г. съдията – докладчик е прекратил производството, като е приел, че компетентен да разгледа делото е ОС Пловдив. С определение № 832 от 06.10.2022г. на окръжен съд- гр. Пловдив по НЧД № 1762/2022г., производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Съдът е констатирал, че посоченият в удостоверението постоянен адрес на О. Х., е в района на ОС Силистра. Върховният касационен съд намира, че следва да разгледа по същество поставения пред него въпрос от ОС Пловдив. Не могат да се споделят аргументите на представителя на Върховна касационна прокуратура, че делото трябва да се прекрати и да се върне на ОС Пловдив, който да го изпрати на ОС Силистра. Действително, от приложените доказателства се установява, че още пред СГС е била налична информация, обективирана и в справката на НБД „Население“, че постоянният адрес на санкционираното лице е на територията на обл.Силистра, [населено място], общ.С., респективно в района на местна компетентност на ОС Силистра. Въпреки това СГС е изпратил делото на ОС Пловдив, явно правейки грешка в преценката за местонахождението на [населено място] / намиращо се на територията на общ.Пловдив/ и община Ситово, в обл.Силистра. Окръжен съд Пловдив, правилно е преценил географското местоположение на [населено място], общ.Ситово и съобразно процесуалните си правомощия, законосъобразно е сезирал Върховния касационен съд, който следва да се произнесе по съществото на спора между двата съда – СГС и ОС Пловдив. Не може да се изисква от ОС Пловдив, както очаква представителят на прокуратурата, щом веднъж СГС е приел липса на своя компетентност, самостоятелно да избира трети съд, който според него следва да се произнесе по делото. Процедурата по чл.44 НПК, при която спорът е между два съда, се решава от ВКС именно с цел да се постанови максимално бързо акт, който да сложи край на разногласията между съдилищата. Въпреки, че очевидно се касае за компетентност на трети съд, касационната инстанция не може да изпрати делото на същия, най-малко защото този съд не е страна по повдигнатия между ОС Пловдив и СГС спора за подсъдност. В настоящия случай делото следва да се изпрати на Софийски градски съд, който да обоснове действията си в рамките на чл.31 ал.1 ЗПИИРКОРНФС. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,