Определение № 167 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4865/2019 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6954/11.12.2019 година, подадена от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. против определение № 732/25.11.2019 година на Апелативен съд В., постановено по ч. гр. д. № 544/2019 година. С обжалваното разпореждане съставът на Апелативен съд В. е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 28 766/01.10.2019 година, подадена от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К., против определение № 2740/18.09.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, единадесети състав, постановено по гр. д. № 1432/2019 година, като е прекратил производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му, след което делото да бъде върнато на Апелативен съд В. за разглеждане по същество на подадената против определение № 2740/18.09.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, единадесети състав, постановено по гр. д. № 1432/2019 година частна жалба с вх. № 28 766/01.10.2019 година. А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. е била уведомен за обжалваното разпореждане на 10.12.2019 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 6954/11.12.2019 година, като е подадена по пощата на 02.03.2019 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съставът на Апелативен съд В. е приел, че производството по гр. д. № 1432/2019 година по описа на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, единадесети състав е било образувано след отделянето му в самостоятелно производство от гр. д. № 1077/2019 година по описа на Окръжен съд Варна на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗОДОВ, предявен от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. против Районен съд Варна за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000.00 лева от отменено настаняване на принудително лечение, уточнен с молба от 26.07.2019 година на назначения й по реда на правната помощ процесуален представител. Във връзка с указанията на съда от 31.07.2019 година за оставяне на исковата молба без движение била подадена молба от 19.08.2019 година, в която били използвани изключително вулгарни и обидни думи и изрази, такива определения, обвинения в престъпления и недопустими квалификации, насочени към съда. С инкорпорирани в разпореждане № 5719/11.09.2019 година указания А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. била предупредена, че следва да се въздържа от употребата на недопустим език, изразяващ се чрез всички нецензурни изрази и обиди, отправени в писмените молби до съда, подронващ авторитета на българската правосъдна система и представляващ злоупотреба с права, като й било указано, че ако тези действия не бъдат преустановени производството по делото щяло да бъде прекратено. На 17.09.2019 година, А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. депозирала пред съда т. н. „жалба“, в която отново използвала недопустим език, изразяващ се в множество вулгарни думи, директни обиди и обвинения в престъпления, отправени към съда. Последвало определение № 2740/18.09.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, единадесети състав, постановено по гр. д. № 1432/2019 година съд, с което било прекратено производството по делото, поради злоупотреба с право. Подадената от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. против определение № 2740/18.09.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, единадесети състав, постановено по гр. д. № 1432/2019 година частна жалба не съдържала развити оплаквания по съществото на съдебния акт, освен твърденията за отказ от правосъдие, като целият й текст се изразявал в изключително вулгарна реч с обиди и обвинения в престъпления, насочени към съда. Използваният в частната жалба език бил недопустим като оскърбителен, провокативен, надхвърлящ легитимната сфера на изразяване пред съд, съдържащ обиди, клеветнически твърдения, вулгарни изрази, насочени срещу магистратите, засягащ независимостта на съдиите и явно подронващ авторитета на правосъдието. Поради това и предвид, че съдържанието на частната жалба не било насочено към реална защита на правата на страната се налагал извода за умишлена злоупотреба с процесуални права. Злоупотребата с процесуални права не била допустима от закона, като тя била регламентирана в чл. 3 от ГПК, според който участниците в съдебните производства под страх от наказателна отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В чл. 57, ал. 2 от КРБ също било предвидено, че не се допуска злоупотребата с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Принципът за добросъвестност при упражняване на права бил прогласен и в чл. 17 от ЕКЗПЧОС, който гласял, че „Никоя разпоредба на тази конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или действия, имащи за цел нарушаване на което и да е от правата и свободите, предвидени в тази Конвенция или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в конвенцията“, а чл. 10, ал. 2 гласял, че правото на свободата на изразяване на мнение може да бъде обусловено от ограничения, които са предвидени от закона и са необходими за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 3, б. „а“ недопустима била всяка индивидуална жалба, която представлява злоупотреба с правото на жалба. Когато превратно се упражняват права, увреденият можел да иска и следвало да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 257/14.07.2011 година, постановено по гр. д. № 1149/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.-превратното упражняване на субективни права било укоримо с оглед обществения интерес и правните последици били отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършвала, увреденият можел да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, имал задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът бил длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, включително да преустанови действия, съставляващи злоупотреба с право. Безспорно, като такава злоупотреба с право било прието от ВКС последователно създаваната от страна верига от частни жалби. Една от хипотезите на злоупотреба с право била именно използването на недопустим обиден или заплашителен език, насочен към страните в производството или към съда, като в тази насока било решението на Европейския съд по правата на човека по делото R. v C. R. № 67208/01 от 18.05.2004 година. Там било посочено, че жалбоподателят системно е оспорвал безпристрастността на съдиите, като със своите обвинения и обиди е засегнал репутацията на институцията и нейните членове. В същото решение, съдът бил припомнил, че по принцип молба може да бъде отхвърлена като злоупотреба по чл. 35, ал. 3 от Конвенцията само ако съзнателно се основава на неверни факти дори ако използва обиден език, като е цитирал и по-стара своя практика (включително делото В. с/у България, решение от 05.10.2000 година, № 31365/96), но в случая той бил на мнение, че твърденията на жалбоподателя са нетърпими и превишават границите на нормалната критика (макар и неправилна) като представляват неуважение към съда. Според ЕСПЧ, подобно поведение на жалбоподателя дори да се предполагало, че първоначалната му молба няма да се счита за явно необоснована, противоречало на целта на правото на индивидуална петиция, както е предвидено в чл. 34 и 35 от Конвенцията и представлявало злоупотреба с правото на жалба по смисъла на чл. 35, ал. 3 от Конвенцията. Съдът бил заключил, че жалбата следва да се отхвърли като недопустима, поради злоупотреба с право съгл. чл. 35, ал. 3 и ал. 4 от Конвенцията. Настоящият случай бил именно такъв, като в частната жалба бил използван недопустим, оскърбителен език, надхвърлящ легитимната сфера на изразяване пред съд, съдържащ вулгарни изрази, обиди, клеветнически твърдения, насочени срещу магистратите, засягащ независимостта на съдите и подронващ авторитета на правосъдието, поради което и като представляваща злоупотреба с процесуално право, частната жалба трябвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. За тези последици А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. била предупредена от съда, като в съответствие с указанията тя не била преустановила използването на недопустим език. В този смисъл прекратяването не представлявало отказ от правосъдие, каквото жалбоподателката могла да получи в случай на добросъвестно упражняване на предоставените и със закон процесуални права. В случая констатациите на състава на Апелативен съд В., относно използвания в частната жалба, въз основа на която е образувано частното въззивно производство са правилни. Позовавайки се на използвания в подадената от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. частна жалба език въззивният съд е оставил същата без разглеждане. Поради това в обжалваното определение не се съдържа произнасяне по отношение на направените от първоинстанционния съд изводи за недопустимост на предявения иск. След като бъде сезирана с редовна частна жалба против определението на първоинстанционния съд въззивната инстанция е задължена да провери неговата законосъобразност, включително и това дали са правилни изводите на съда за използвания от страната език. В случаите, когато подадената частна жалба е нередовна, като нередовността й не е била отстранена при администрирането й от първоинстанционния съд, въззивният съд не може да я остави без разглеждане, без преди това да е предприел действия по отстраняването на нередовността и тези действия да не са довели до необходимия резултат. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са разглеждали използвания от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. като предпоставка за допустимост на исковата молба, съответно на частната жалба. Подадената от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К., против определение № 2740/18.09.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, единадесети състав, постановено по гр. д. № 1432/2019 година, частна жалба с вх. № 28 766/01.10.2019 година е била оставена без движение от първоинстанционния съд с разпореждане № 6162/04.10.2019 година, до отстраняване на констатираните от съда нередовности. Наред с това разпореждането съдържа указание до жалбоподателката, че следва да се въздържа от употребата на недопустим език, изразяващ се чрез всички нецензурни изрази и обиди, оправени в писмените молби до съда, подронващ авторитета на българското правосъдие и представляващ злоупотреба с права, като същата е била предупредена, че в случай, че тези действия не бъдат преустановени, ще се преустанови администрирането на частната жалба. Тези указания са били съобщени на жалбоподателката на 09.10.2019 година, като на 30.10.2019 година първоинстанционният съд е постановил определение № 3137, с което е разпоредил подадената от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К., против определение № 2740/18.09.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, единадесети състав, постановено по гр. д. № 1432/2019 година, частна жалба с вх. № 28 766/01.10.2019 година да бъде изпратена на Апелативен съд В.. Действително в практиката на ЕСПЧ се приема, че използването на неподходящ, неуместен, неприличен, провокативен, особено неприятен, обиден или заплашителен език към съда, неговия секретариат или други страни в производството трябва да се третира като злоупотреба с правото на индивидуална жалба по смисъла на чл. 35, § 3, б. „а“ от ЕКЗПЧОС, в случаите, когато това използване е систематическо, постоянно, а не инцидентно, като наред с това е нетърпимо и надхвърля рамките на нормалната критика и представлява неуважение към съда. В тези случаи се приема, че жалбата е недопустима дори и от обстоятелствата в нея да следва, че е основателна, като това е вследствие от допуснатата от жалбоподателя злоупотреба с правото на индивидуална жалба. Поставянето на използвания от страната език като предпоставка за допустимостта на съдебното производство по реда на ГПК изисква преценката за това да се извършва от съда, компетентен да разгледа съответния спор. При това същата трябва да се извършва въз основа на акта, с който се сезира съответната инстанция-исковата молба по отношение на първоинстанционния съд, съответно въззивната или частната жалба по отношение на въззивната инстанция. Възможно е исковата молба да съдържа недопустим и обиден език, а въззивната съответно частната жалба да не съдържа такъв и обратното. В случаите, когато се преценява допустимостта на въззивното производство преценката включва и допустимостта на въззивната съответно частната жалба. Компетентен да извърши тази проверка е въззивният съд, като в случаите, когато жалбата е върната от първоинстанционния съд, това се извършва по реда на инстанционния контрол на разпореждането за връщане. В случай, че разпореждането за връщане бъде отменено това не отнема възможността на разглеждащия жалбата по същество въззивен състав да направи самостоятелна преценка на нейната допустимост. Когато въззивната, съответно частната жалба са нередовни и този порок не е отстранен от първата инстанция това трябва да се направи от въззивната такава. От това следва, че ако въззивният съд приеме, че подадената от страната въззивна, съответно частна жалба съдържа недопустим и обиден език, той трябва да предприеме действия по чл. 262, ал. 1 от ГПК за отстраняване на тази нередовност. Това следва и от обстоятелството, че правото на обезщетение от държавата за вреди от нейните незаконосъобразни действия е гражданско право, за реализирането, на което страната разполага с правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. В случаите, когато са предвидени предпоставки за упражняването на това право държавата трябва да предвиди оказването на определено съдействие на страната за правилното осъществяване на тези предпоставки. Затова на страната трябва да бъдат дадени указания за отстраняване на недопустимите и обидни изрази от въззивната, съответно частната жалба. Това следва и от практиката на ЕКПЧ, според която недопустимостта на подадената пред него жалба, поради използването на неподходящ, неуместен, неприличен, провокативен, особено неприятен, обиден или заплашителен език към съда, неговия секретариат или други страни в производството, настъпва след като жалбоподателят е бил предупреден за възможните последици от използването му и не е предприел действия в тази насока. Преценката за това дали подадената от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. частна жалба съдържа недопустим и обиден език е трябвало да се извърши, но състава на Апелативен съд В.. Това следва от разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ГПК, съгласно, която при администрирането на жалбата първоинстанционния съд не извършва проверка на съдържанието й по чл. 260, т. 3 от ГПК, поради което и не може да преценява използвания от жалбоподателя език. Съгласно чл. 262, ал. 1 от ГПК извършваната от първоинстанционния съд проверка на въззивната жалба се ограничава до предвидените в чл. 260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ГПК реквизити и до спазване на изискванията на чл. 261 от ГПК. Затова въззивният съд не е обвързан от евентуално извършената от първоинстанционния съд проверка на използвания от жалбоподателя език, а вторият съд не може да върне въззивната, съответно частната жалба на това основание. Поради това съставът на Апелативен съд В. е трябвало да остави подадената от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. частна жалба без движение, като даде на жалбоподателката указания за отстраняване на констатираната от него нередовност. Едва след това, ако дадените указания не бъдат изпълнени частната жалба може да бъде оставена без разглеждане. В случая въззивният съд, с оглед на посоченото по-горе, не може да се позовава на дадените от първата инстанция указания. Дори и да бъде прието, че първата инстанция може да извършва проверка за използвания във въззивната или частната жалба език, това не може да обоснове друг извод. В случай, че след като на жалбоподателката са били съобщени указанията за отстраняване на нередовността на частната жалба, първоинстанционния съд е постановил определение, с което е изпратил жалбата на компетентния да я разгледа съд, трябва да се приеме че съдът е счел, че нередовностите са били отстранени в определения от него срок. При това положение страната не може да бъде поставена в положение на изненада и подадената от нея жалба да бъде оставена без разглеждане като нередовна, без да й бъде изпратено ново уведомление за констатираните нередовности и да е определен срок за тяхното отстраняване. Освен това указанията за отстраняването на нередовността трябва да бъдат ясни, конкретни и да не се нуждаят от тълкуване. В случая на жалбоподателката е указано, че следва да се въздържа от употребата на недопустим език, изразяващ се чрез всички нецензурни изрази и обиди, оправени в писмените молби до съда, подронващ авторитета на българското правосъдие и представляващ злоупотреба с права, като същата е била предупредена, че в случай, че тези действия не бъдат преустановени, ще се преустанови администрирането на частната жалба. Така формулирани указанията изискват само въздържане от употребата на недопустим език, което може да стане в бъдеще, но не сочат как конкретно следва да се отстранят нередовностите на жалбата-дали чрез представяне на нова такава, в която не се съдържа недопустим език, дали чрез заличаването на недопустимите изрази във вече подадената жалба или чрез изрично заявление на страната, че не поддържа и оттегля тези изрази. Без наличието на такива указания страната ще е в невъзможност или ще е съществено затруднена да изпълни указанията на съда за отстраняване на нередовностите на жалбата. В случая съставът на Апелативен съд В. не е давал указания за отстраняването на констатираната от него нередовност на частна жалба, поради което обжалваното определение на Апелативен съд В. трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за предприемане на действия по отстраняване на нередовности на подадената от А. Е. Ц., в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М. С. К. против определение № 2740/18.09.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, единадесети състав, постановено по гр. д. № 1432/2019 година частна жалба с вх. № 28 766/01.10.2019 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение