Определение № 60260 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1581/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С молба вх. № 65751 от 14.07.2021 г., подадена от адв. Е. П. – процесуален представител на Р. С., е поискано допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 60209 от 13.07.2021 г., с което е прекратено производството, образувано по молба на Д. А. Д. за отмяна на влязло в сила въззивно решение от 22.02.2021 г. по в. гр. д. № 3982/2020 г. на Софийски апелативен съд и по инкорпорираната в нея молба за спиране на изпълнението на решението, поради оттегляне на молбата за отмяна и за спиране на изпълнението на решението. Иска се присъждане на сторените разноски за правна защита пред настоящата инстанция в размер на 2300 евро. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна – Д. А. Д.. В писмения отговор, подаден чрез адв. В. е изразено становище, че молбата е неоснователна, заявено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълване на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на определението, но е неоснователна. Съгласно чл. 78 ГПК и дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат в случай, че са представени доказателства, че същите са заплатени от страната. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай разноските са поискани своевременно – с отговора на молбата за отмяна, но по делото не е представен договор за правна защита и съдействие между Р. С. и адв. П., в който да е уговорен размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по делото пред ВКС и начин за неговото заплащане. Не представено и доказателство за извършеното пращане. Приложеното към молбата по чл. 248 ГПК банково извлечение не е придружено с превод на български език и съгласно разпоредбата на чл. 185 ГПК и не може да послужи за доказателство за заплащане на възнаграждението. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение