Определение № 212 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. Е. Г. срещу определение от 23.04.2015г., постановено по гр.д.№1010/2015г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение от 30.03.2015г., постановено по същото дело в частта относно разноските. Твърди се, че съдът неправилно е отхвърлил искането, понеже с изрична молба от 06.04.2015г. е поискано да не бъдат присъждани разноски в полза на насрещната страна по подробно изложени в частната жалба съображения. Ответникът по частната жалба М. В. К. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото от пълномощника му адв. И. Л.. Подържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли искането за изменение на въззивното решение в частта относно разноските, Софийският градски съд е приел, че искането за допълване, като подадено след законовия срок, е недопустимо. Обжалваното определение е правилно. С решение от 30.03.2015г. по гр.д.№1010/2015г. на СГС е потвърдено първоинстанционното решение от 17.04.2014г. по гр.д.№13051/2014г. на СРС, с което са уважени предявените от М. В. К. срещу на [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С въззивното решение е осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на М. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв., както и държавна такса в полза на СГС в размер на 75 лв. При приключване на делото в съдебно заседание на 24.03.2015г. процесуалният представител на [фирма] адв. Г. е възразил само срещу претендирания размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия, както и че от адвоката на въззиваемия не са били извършени никакви процесуални действия в първата и въззивната инстанции. Едва с писмените бележки, депозирани на 25.03.2015г., адв. Г. е направил възражение за неприсъждане на разноски в полза на въззиваемата страна, тъй като пълномощника на ищеца-адв.К. Ш. е всъщност адвокатски сътрудник. Недопустимо е да се разглеждат искания, които не са били релевирани до приключване на устните заседания, както и да се представят и приемат доказателства след този момент. Правилно и законосъобразно въззивният съд е отказал да обсъжда документи, представени от въззивника едва с писмените бележки. Поради гореизложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,