Определение № 73 от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4927/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е въз основа на процесуално допустима частна жалба с вх.№ 114100 от 22.10.2024 г., подадена от Н. А. П. и А. М. С. чрез адвокат К. М. от САК срещу Определение № 15628 от 08.10.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК в производството по в.гр.д.№ 6979/2022 г. по описа на СГС. Постъпил е отговор от ответника по частната жалба – С. П. Д., действащ като ЕТ „ЕЛИТ 3 - Стефан Дойчинов“, чрез адвокат В. В. от САК. Поддържа становище, че частната жалба е недопустима, евентуално – неоснователна. Възражението срещу допустимостта на жалбата е неоснователно, доколкото СГС се е произнесъл с акт по чл. 248 ГПК, чиято обжалваемост произтича от разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК при съобразяване на обстоятелството, че самото въззивно решение е подлежало на касационно обжалване. С атакуваното определение СГС се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските, направени във въззивното (а не в първоинстанционното) производство, поради което актът му подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал. 2 ГПК – без да се обосновават предпоставки за допускане на обжалването по реда на чл. 274, ал. 3 вр.чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че с въззивно Решение № 2569 от 26.04.2024 г. по в.гр.д.№ 6979/2022 г. по описа на СГС съдът се е произнесъл по правилността на първоинстанционното Решение № 20008108 от 27.01.2022 г. по гр.д.№ 33659/2019 г. по описа на СРС, I г.о., 25 състав, срещу което са били подадени първоначална въззивна жалба от ищеца ЕТ „ЕЛИТ 3 - Стефан Дойчинов“ (депозирана на 07.03.2022 г.) и насрещна въззивна жалба от ответниците по иска Н. А. П. и А. М. С. (депозирана на 26.04.2022 г.). Първоинстанционното решение е потвърдено изцяло, наред с което е направена преценка, че и двете насрещни страни имат право на разноски и такива са им присъдени в пълните претендирани размери – така, както са заявени с представените списъци по чл. 80 ГПК и представените към тях доказателства за плащане. С молба вх.№ 66354 от 10.06.2024 г., подадена в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, настоящите жалбоподатели са поискали от СГС да измени въззивното решение в частта за разноските, като се постанови оставянето без уважение на искането на ищеца ЕТ „ЕЛИТ 3 - Стефан Дойчинов“ за присъждането на такива, евентуално – размерът им да бъде редуциран до минималния съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззивният съд се е произнесъл по молбата с атакуваното Определение № 15628 от 08.10.2024 г., като я е оставил без уважение изцяло. Настоящият състав на съда, като съобрази становищата на страните, заявени с частната жалба и отговора, както и след извършена служебна проверка за правилността на атакуваното определение съобразно ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, намира, че определението е частично незаконосъобразно по следните съображения: В резултат от обхвата на подадените въззивни жалби от насрещните страни предмет на разглеждане пред въззивния съд са били претенциите, предявени от ЕТ „ЕЛИТ 3 - Стефан Дойчинов“ в техния пълен размер – за сума в общ размер от 22 167,60 лв. За защитата си по този предмет на спора ищецът е заплатил възнаграждение на един адвокат в размер на 1 600 лв. Съобразно изхода на спора ищецът е защитил интерес, възлизащ общо на сумата 845,22 лв., т.е. 3,81%. При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски, но не повече от 3,81% от стойността им, т.е. не повече от 61 лв. Ето защо молбата на ответниците, подадена пред въззивния съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, се явява частично основателна и е следвало да бъде уважена, като искането по чл. 78, ал. 1 ГПК на ЕТ „ЕЛИТ 3 - Стефан Дойчинов“ бъде признато за основателно до размера на сумата 61 лв. и отхвърлено за разликата над нея до пълния претендиран размер от 1 600 лв. Тъй като молба по чл. 248 ГПК са подали само ответниците и тяхното искане се изчерпва с изменяване на произнасянето по размера на присъдените на ищеца разноски, безпредметно е и не е следвало да се подлага на преценка дали основателно в тяхна полза е присъдено заплащането на сумата 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия