Решение № 17410 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2019 г.

Решение № 17410 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 937 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 2081/18 г. Пловдивският административен съд, е отхвърлил жалбата на В. Елдъров против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018 г., потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/, гр. Пловдив - в частта за установените публични задължения относно ЗДДФЛ: за 2009 г. - 272,16 лв. главница и 215,68 лв. лихви /487,84 лв. /; за 2010 г. - 7 807,74 лв. главница и 5 381,67 лв. лихви /13 189,41 лв. /; 2013 г. - 28 021,62 лв. главница и 10 690,81 лв. лихви /38 712,43 лв. /; 2014 г. - 12 353,64 лв. главница и 3 457,90 лв. лихви /15 811,54 лв. /, както и относно ЗОВ за 2012 г. в размер на общо 441,95 лв.; ДОО - 147,84 лв. главница и 71,42 лв. лихви; ЗО - 92,40 лв. главница и 44,64 лв. лихви; ДЗПО-УПФ - 57,75 лв. главница и 27,90 лв. лихви; ЗОВ за 2013 г. в размер на общо 930,29 лв.; ДОО, 334,08 лв. главница и 127,46 лв. лихви; 30 - 208,80 лв. главница и 79,66 лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 130,50 лв. главница и 49,79 лв. лихви/. С втори диспозитив е отменил ревизионния акт, в частта за установените публични задължения относно ЗДДФЛ, за разликата над: 5 790.29 лв. /3 651,66 лв. главница и 2 138,63 лв. лихви/ до размера по РА - 6 519,10 лв. за 2011 г. 14 111,29 лв. главница и 2 407,81 лв. лихви/; 17 395,16 лв. /11 728,78 лв. главница и 5 666,38 лв. лихви/ до размера по РА - 18 698,8 лв. за 2012 г. /12 607.76 лв. главница и 6 091,04 лв. лихви/, както и ЗОВ за 2011 г. - за разликата над 2 151,9 лв. /654,08 лв. главница и 427,22 лв. - ДОО; 408, 8 лв. главница и 239,42 лв. лихви - 30; 255, 5 лв. главница и 166, 88 лв. лихви- ДЗП0 до размера по РА за 2011 г. - 2 809,38 лв. / ДОО, 854,00 лв. главница и 557,80 лв. лихви; 30 - 534, 00 лв. главница и 312, 74 лв. лихви; ДЗПО-УПФ - 333,75 лв. главница и 217, 09 лв. лихви/, и в частта за ДДС - за разликата над 249 871, 48 лв. /166 737,28 лв. главница и 83 134,20 лв. лихви/до размера по РА-265 192,23 лв. /179 263,06 лв. главница и 85 929,17 лв. лихви/. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение в размер на 5 850 лв., и да заплати невнесен депозит за съдено-счетоводна експертиза в размер на 200 лв. по сметка на Административен съд - Пловдив. С допълнително решение № 994 от 8.05.2019 г. по реда на чл. 175 от АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа неточност в диспозитива на Решение № 937 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 2081/2018 г. на АС - Пловдив, като вместо "Отменя Ревизионен акт № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018 г., потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив.......... и в частта за ДДС - за разликата над 249 871,48 лв. /166 737,28 лв. главница и 83 134,20 лв. лихви/ до размера по РА - 265 192,23 лв. /179 263,06 лв. главница и 85 929,17 лв. лихви/. ", да се чете: "Отменя Ревизионен акт № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018 г., потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив и в частта за ДДС - за разликата над 249871,48 лв. /166 737,28 лв. главница и 83 134,20 лв. лихви/ до обжалвания размер по РА - 255 816,25 лв. /172 216,20 лв. главница и 83 600,05 лв. лихви/. ". С допълнително решение № 1374 от 21.06.2019 г. по реда на чл. 175 от АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа неточност в диспозитива на Решение № 937 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 2081/2018 г., АС - Пловдив, като вместо "Отхвърля изцяло жалбата на Вл. Елдъров против Ревизионен акт № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018 г., потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив - в частта за установените публични задължения относно.... ", се чете: "Отхвърля жалбата на Вл. Елдъров против Ревизионен акт № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018 г., потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив - в частта за установените публични задължения относно ЗДДФЛ: за 2009 г. - 272,16 лв. главница и 215,68 лв. лихви /487,84 лв. /; за 2010 г. - 7 807,74 лв. главница и 5 381,67 лв. лихви /13 189,41 лв. /; 2013 г. - 28 021,62 лв. главница и 10 690,81 лв. лихви /38 712,43 лв. /; 2014 г. - 12 353,64 лв. главница и 3 457,90 лв. лихви /15 811,54 лв. /, както и относно ЗОВ за 2012 г. в размер на общо 441,95 лв. / ДОО, 147,84 лв. главница и 71,42 лв. лихви; 30 - 92,40 лв. главница и 44,64 лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 57,75 лв. главница и 27,90 лв. лихви / и ЗОВ за 2013 г. в размер на общо 930,29 лв. / ДОО, 334,08 лв. главница и 127,46 лв. лихви; ЗО - 208,80 лв. главница и 79,66 лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 130,50 лв. главница и 49,79 лв., лихви/. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от В. Елдъров, чрез пълномощници адв. Давчев и адв. Елдърова. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – Пловдив вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло РА № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018 г., потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез пълномощник се гл. юрк. Стоянов, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустими, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на В. Елдъров против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018 г., потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/, гр. Пловдив - в частта за установените публични задължения относно ЗДДФЛ: за 2009 г. - 272,16 лв. главница и 215,68 лв. лихви /487,84 лв. /; за 2010 г. - 7 807,74 лв. главница и 5 381,67 лв. лихви /13 189,41 лв. /; 2013 г. - 28 021,62 лв. главница и 10 690,81 лв. лихви /38 712,43 лв. /; 2014 г. - 12 353,64 лв. главница и 3 457,90 лв. лихви /15 811,54 лв. /, както и относно ЗОВ за 2012 г. в размер на общо 441,95 лв.; ДОО - 147,84 лв. главница и 71,42 лв. лихви; ЗО - 92, 40 лв. главница и 44,64 лв. лихви; ДЗПО-УПФ - 57,75 лв. главница и 27,90 лв. лихви; ЗОВ за 2013 г. в размер на общо 930,29 лв.; ДОО, 334,08 лв. главница и 127,46 лв. лихви; 30 - 208,80 лв. главница и 79,66 лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 130,50 лв. главница и 49,79 лв. лихви/. С втори диспозитив съдът е отменил ревизионния акт, в частта за установените публични задължения относно ЗДДФЛ, за разликата над: 5 790.29 лв. /3 651,66 лв. главница и 2 138,63 лв. лихви/ до размера по РА - 6 519,10 лв. за 2011 г. 14 111,29 лв. главница и 2 407,81 лв. лихви/; 17 395,16 лв. /11 728,78 лв. главница и 5 666, 38 лв. лихви/ до размера по РА - 18 698, 8 лв. за 2012 г. /12 607.76 лв. главница и 6 091,04 лв. лихви/, както и ЗОВ за 2011 г. - за разликата над 2 151, 9 лв. /654,08 лв. главница и 427,22 лв. - ДОО; 408,8 лв. главница и 239, 42 лв. лихви - 30; 255, 5 лв. главница и 166,88 лв. лихви- ДЗП0 до размера по РА за 2011 г. - 2 809,38 лв. / ДОО, 854,00 лв. главница и 557,80 лв. лихви; 30 - 534,00 лв. главница и 312,74 лв. лихви; ДЗПО-УПФ - 333,75 лв. главница и 217,09 лв. лихви/, и в частта за ДДС - за разликата над 249 871,48 лв. /166 737,28 лв. главница и 83 134,20 лв. лихви/до размера по РА-265 192,23 лв. /179 263,06 лв. главница и 85 929,17 лв. лихви/. При така изложеното следва да бъде прието, че в отменителната му част/след съобразяване и на решението за поправка на явна фактическа грешка/ решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. За да отхвърли жалбата на В. Елдъров срещи РА № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018 г., потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/, гр. Пловдив, Пловдивският административен съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и притежава изискуеми реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Фактическата обстановка по спора е описана подробно от административния съд. В мотивите на съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, упражняваната свободна професия от В. Елдъров като адвокат. Съдът е посочил, че в следствие на извършената ревизия на жалбоподателя В. Елдъров са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за периодите от 1.01.2009 г. до 31.12.2014 г., задължения по ЗДДС за данъчен период 1.12.2010 г. до 31.12.2014 г. и задължения по КСО и ЗЗО за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2013 г. Установено е, че ревизията е повторна, след като с Решение № 197/18.04.2017 г. е отменен РА № Р-16001615008373-091-001/3.01.2017 г. По отношение на установените задължения по ЗДДФЛ, приходните органи са установили, че по см. на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ Вл. Елдъров е местно физическо лице и данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години в обхвата на ревизията. Подавани са ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за всички ревизирани години и са декларирани доходи от упражняване на адвокатска дейност: 2009 г. - данъчна основа /д. о. / 10 976,93 лв., данък - 1097,69 лв.; 2010 г. - д. о. 13 933,00 лв., данък - 1293,36 лв.; 2011 г. - д. о. 11 633,58 лв., данък - 1163,36 лв.; 2012 г. - д. о. 16 719,99 лв., данък - 1672,00 лв.; 2013 г. - д. о. 17 421,18 лв., данък - 1 742,12 лв.; 2014 г. - д. о. 130 312,62 лв., данък - 13 031,62 лв. Приходните органи констатирали, че получените от адв. Елдъров възнаграждения не са отчетени в пълен размер като доход в подадените от ревизираното лице ГДД по. чл. 48 ал, 1 ЗДДФЛ. С Протокол от 2.11.2017 г. са присъединени доказателствата, събрани при предходната ревизия. Отправени са запитвания до банки /чл. 37, ал. 5 и чл. 57 ДОПК/ за открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода на ревизията. Установени били разкрити 6 банкови сметки в Уникредит Булбанк АД, при проследяване на движението по които е констатирано, че през ревизирания период РЛ е получило множество парични преводи от застрахователни дружества и частни съдебни изпълнители. РЛ заявило, че основанието за постъпване на паричните средства по банковите му сметки е дейността му като адвокат, като паричните средства представляват застрахователни обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди на негови клиенти, както й разноски по делата им. Декларирано е, че всички тези средства са били предоставяни на титулярите по банков път по посочена от тях сметка, частично по банков път и частично в брой срещу разписка лично или на упълномощено от тях лице, изцяло в брой лично или на упълномощено от тях лице. Изискани са и представени от Районен съд – Пловдив, Окръжен съд – Пловдив и Апелативен съд - Пловдив: справка за делата, по които РЛ е бил процесуален представител за периода 1.01.2009 г. -31.12.2014 г. В първото ревизионно производство е изпратено искане за извършване на действия от други контролни органи до Окръжна прокуратура - Пловдив за осигуряване на достъп до събраните доказателства, както и е изискано предоставяне на заверени копия от иззетите договори за адвокатска защита, съпътстващите платежни документи, както й кочаните на адвокат Вл. Елдъров с пълномощни, за които лицето е посочило, че са иззети в хода на оперативно-следствените действия. Във вр. с указанията в отменителното решение и въз основа на събраните доказателства, ревизиращите органи определили доходи от извършени от Вл. Елдъров адвокатски услуги на лица - потърпевши или наследници на починали при автомобилни произшествия, за които липсват доказателства и обяснения - в размер на 10 на сто от изплатената сума от застрахователните обезщетения. За всяка от ревизираните години таблично е отразен/определен размера на получените от Вл. Елдъров доходи въз основа на събраните банкови извлечения, разписки, обяснения и други документи - е получило доходи от упражняване на дейност като адвокат по години както следва: през 2009 г. общо в размер на 23 603,80 лв.; през 2010 г. общо 126 240,89 лв.; през 2011 г. общо 78 433,38 лв.; през 2012 г. общо 198 960,76 Лв.; През 2013 г. общо 406 039,48 лв.; през 2014 г. общо 348 730,59 лв. По ЗДДС: Фактическите установявания, обосновали правните изводи на приходните органи за допълнително начисляване на ДДС произтичат от доказателствата, събрани при извършена ПУФО, предходната и настоящата ревизия, както и заверени копия от проведени разпити на лицата, получили обезщетение от застрахователна компания, представлявани от адв. Елдъров, предоставени от Окръжна прокуратура - Пловдив, вкл. посочените в частта по ЗДДФЛ данни. РЛ е вписано с дейност "адвокат" в Адвокатска колегия - гр. Пловдив на 5.01.2006 г. с личен номер 1400106940. При проверка за регистрация на РЛ по ЗДДС, били представени 60 бр. договори за правна защита и съдействие. Регистрацията по ЗДДС е на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС, считано от 15.07.2014 г. Данъчната основа, върху която допълнително е начислен ДДС, е определена по реда на чл. 122 ДОПК, поради приети за установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК. При ревизията е установено, че през периода 2009 г. – 2014 г. Вл. Елдъров осъществявал процесуално представителство и правна защита на увредени по см. на чл. 265, ал. 2 от Кодекса на застраховането /К3 лица - бенефициенти на застрахователни обезщетения по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". РЛ извършвало от тяхно име и за тяхна сметка действия за защита и осъществяване на правата и интересите им относно нанесени им имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от пътно-транспортни произшествия /ПТП/. За изпълнение на тези услуги са сключвани договори за процесуално представителство с пострадалите лица с договаряно възнаграждението за адвоката - "обикновено като процент от определеното обезщетение на лицето, а именно: 10%, 20%, 25% и 50%". За определяне данъчната основа е посочена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС и е приета за приложима нормата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС - когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена. На основание чл. 86 ЗДДС е начислен ДДС за периодите, попадащи в хипотезата на чл. 102, ал. 3 от закона. Размерът на дължимия ДДС, определен по реда на чл. 67, ал. 3 ЗДДС и във връзка с чл. 53, ал. 2 ППЗДДС, е 172 216,20 лв. КСО, 330: За ревизирания период от 1.01.2011 г. до 31.12.2013 г. самоосигуряващото се лице е внасяло авансово осигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход. Предвид установени обстоятелства по чл. 122. ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - "налице са данни за укрити приходи или доходи" и "липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане е данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред", по отношение ревизираните периоди, е приложена разпоредбата на чл. 124а ДОПК при установяване на задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО при определяне на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице и съответните задължения за задължителни осигурителни вноски. Административният съд е описа подробно и събраните в хода на първата и втора ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите, начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди и данъчни задължения, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на извършената ССЕ е приета в частта за установени несъответствия в изчисленията на приходните органи за посочените данъчни периоди. По отношение на поставените задачи от жалбоподателя, вещото лице е заявило, че е изготвило хипотетичен вариант, който не е приет от съда, тъй като изводите му не могат да бъдат основани на предположения или хипотези. Систематизирани мотивите на съда за отхвърляне на подадената жалба се свеждат до следното: 1. Събраните при повторната ревизия доказателства, ведно с присъединените надлежно от първото ревизионно производство, обосновават изводите на приходните органи убедително и в цялост. Указанията на решаващия орган при отмяна на първия РА са изпълнени в пълнота и са съобрази относимите за РЛ обстоятелства в съответствие с чл. 122, ал. 2 ДОПК; 2. Обоснован е извода на приходните органи относно неуточнените, но получени суми от адв. Вл. Елдъров - възприет среден процент 10 % адвокатски хонорар, предвид информацията за този процент като преобладаващ в сключените договори, освен което спрямо наличните данни за 10%, 20%, 25% и 50%, същият е и благоприятен за РЛ.; 3. Жалбоподателят не е представил допълнителни доказателства в хода на делото, поради което относимите са събраните при ревизията. Преценката на приходните органи за доказателствените последици на частните документи при съпоставката им със Свидетелските показания в досъдебните производства, се приема от съда; 4. Направен е извод, че удостоверителното волеизявление на нотариуса се свежда най-общо до датата на съставяне на декларациите, присъствието на деклараторите и че отразеното в документа е заявената от лицата воля, но не и че тя е действителната такава.; 5. АС – Пловдив е приел, че процесуалното поведение на жалбоподателя не съответства на доказателствената тежест в процеса - за опровергаване констатациите на приходния орган, които в случая са основани на събрани редовно доказателства, част от които изходящи от РЛ. Констатациите в РА са основани и на разпоредбата на чл. 42, ал. З ДОПК, тъй като документацията от досъдебното производство е изпратена на приходните органи в отговор на искане в хода на ревизията.; 6. Въз основа на събраните при ревизията доказателства правилно са приложени относимите норми по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО.; 7. Приложеният от органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизираните отчетни периоди е законосъобразен, предвид фактическа установеност, обосновала прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 ДОПК; 8. Правилно е позоваването на приходните органи на чл. 3 ал. 1 и чл. 25, ал. 4 ЗДДС и законосъобразен изводът за възникване на данъчно събитие на дата на плащането с арг. от непредвиден срок за заплащане на адвокатско възнаграждение в ЗПП и в Наредбата за заплащане на правната помощ; 9. В хода на ревизията правилно е прието, че данъчната основа по смисъла на ЗДДС на извършените от РЛ доставки на услуги представлява получените от лицето възнаграждения като адвокат. Възнагражденията следва да се изчислят като разлика между получените парични средства по банковата сметка на адвоката от застраховател или гаранционен фонд и действително преведените/предадените от него на клиентите/титуляри парични средства. Върху тези възнаграждения следва да се начислява ДДС от ревизираното лице като изпълнител на доставки след достигане на прага за задължителна регистрация по ЗДДС; 10. Изцяло споделим е извода за това, че през периода 2009 г. – 2014 г., РЛ в качеството си на адвокат, упълномощен от пострадалите по дела лица, е получавало дължащото се по реда на КЗ от застрахователя обезщетение, без впоследствие да предаде паричните средства на правоимащите в пълен размер.; 11. Изложени са мотиви, че приходните органи правилно са приели, че представените от РЛ декларации и разписки за предоставени парични средства на лицата - бенефициенти на застрахователни обезщетения, не удостоверяват факта, че посочените в тях лица са получили реално описаните в документите суми, на отразените в разписките дата и място, както и на основанието - обезщетение за причинени неимуществени или имуществени вреди или предоставен заем. Решението на Административен съд – гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведат се доводи, че в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила административният съд е приел, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК, обуславящи провеждането на ревизията по особения ред, че данъчната основа правилно е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съответно че е налице презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. На отделен ред се правят оплаквания свързани с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неразпределение на доказателствената тежест в процеса, несъобразяване на основни правила за това кой носи доказателствената тежест при оспорване на частни документи, възприемане на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и прочие. Правят се оплаквания и относно конкретни пороци на самия ревизионен акт, както и се представят допълнителни писмени доказателства. По така направените доказателства настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 208 АПК, на касационно оспорване подлежи първоинстанционното решение или отделни негови части. В този смисъл предмет на разглеждане в настоящето производство е решението на Административен съд – гр. Пловдив, поради което оплакванията в касационната жалба, касаещи ревизионния акт, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, не следва да бъдат обсъждани. Основната част от оплакванията на касатора са насочени на изводите на съда, свързани с презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК относно доказателствена сила на ревизионния акт, издаден в производство по чл. 122 и сл. ДОПК, както и относно начина на определяне на данъчната основа. В тази насока се правят оплаквания, че решаващият съд не е съобразил конкретните факти и обстоятелства, установени в в хода на ревизията, че в по-голямата си част актът е изграден въз основа на доказателства, събрани от други органи в други производства, не е съобразена доказателствена стойност на представените писмени доказателства, в това число такива, имащи нотариална заверка, липсва разпределение на доказателствена тежест в процеса, съответно съдът не е обсъдил и не е възприел заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период 2009 г. – 2014 г. задълженото лице е извършвало дейност като адвокат, като е осъществявало процесуално представителство и правна защита на лица, явяващи се "увредени лица" по смисъла на чл. 265, ал. 2 от Кодекса за застраховането – бенефициенти на застрахователни обезщетения по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". В изпълнение на изложеното са сключвани договори да процесуално представителство по делото от пострадали лица, в които е договаряно заплащане на възнаграждение на довереника /адвоката/ като процент от определеното възнаграждение на лицата. Присъдените или договорените обезщетения са привеждани по банковата сметка на задълженото лице било от застрахователни дружества/компании, или от части съдебни изпълнители, като в последствие същите са привеждани от адвоката на увредените лица. В хода на ревизията/последната е повторна след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт по реда на административното оспорване и връщане на преписката за извършване на повторна ревизия с указания за обстойно изследване на действителните фактически отношения и определяне в максимално обективна степен на конкретните задължения на лицето за данъци /ДДС и данък общ доход/ и осигурителни вноски/ са извършени множество процесуални действия, в това число изискване на справки и доказателства както от ревизираното лице, така и от трети лица. В резултат на извършените действия е установено наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи /т. 2 и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване – т. 5, което обуславя необходимостта от провеждане на ревизията по особения ред. Първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на приходните органи са законосъобразни и обосновани и не се опровергават от ангажираните от жалбоподателя доказателства. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото. Наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК се установява както с констатации за това, че в ревизирания период задълженото лице в качеството си на адвокат, упълномощено от пострадали лица по смисъла на КЗ, е получавало дължимо се по същия кодекс застрахователно обезщетение, което впоследствие не е било предаване на правоимащите – което съставлява наличие на данни да укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, така на констатациите, че в хода на ревизията задълженото лице и трети лица не са представили изисканите по съответния процесуален ред доказателства относно посочената по-горе правно регламентирана дейност на задълженото лице, което покрива хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК – документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Предвид изложеното по-горе, следва да бъде прието, че събраните по делото доказателства установяват наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради което приемайки, че ревизионният акт се ползва с особената доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 ДОПК и тежестта за оборването му е на задълженото лице, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Според чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства, посочени в т. 1 – 16. Направените в касационната жалба оплаквания, свързани с изводите на административни съд относно начина на определяне на данъчната основа, не могат да бъдат споделени. Както бе посочено, ревизията е повторна, след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт и връщане на преписката с конкретни указания относно необходимите за събиране доказателства. Тъй като част от необходимите за установяване на данъчните основи доказателства не са представени от задълженото лице/което е обосновало и хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК/, органите по приходите са положили усилия за събиране на множество доказателства, в това число и такива изискани от други държавни органи. Всички тези доказателства са приобщени към ревизионната преписка по предвидения за това ред от ДОПК, поради което са станали част от доказателствата, върху които са изградени констатациите на ревизионния акт. Същите са събрани и преценени от органа по приходите по реда, предвиден в чл. 37 ДОПК, поради което следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, изложени на стр. 20 от основното решение /л. 3310 от първоинстанционното дело/, че констатациите на ревизионния акт са обосновани на доказателствата по административната преписка. Решаващият съд е изложил и обосновани и правилни мотиви защо задълженото лице следва да обори констатациите на ревизионния акт и защо приема, че тези констатации не са оборени, в това число и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Последната е ценена от съда при спазване на изискванията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, т. е. съдът не е възприел изцяло заключението, приемайки, че същото дава хипотетични варианти на заключение, като на поставените отговори от страната предвид правния им характер, следва да отговори съда, а не експерта. Всъщност съдът е използвал една част от заключението, за да обоснове изводите за незаконосъобразност на определена част от установените данъчни задължения. В този смисъл не може да бъдат споделени оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, обосновани с това, че съдът е възприел безкритично заключението на вещото лице. Не почиват на закона и не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, свързани с това, че при определяне на данъчната основа органа по приходите, съответно съда при съдебното оспорване, не са положили дължимата грижа да установят какви разходи са били направени от задълженото лице във връзка с реализираните приходи. На първо място по аргумент от чл. 122, ал. 2 ДОПК приходният орган няма задължение да установява такива разходи при определяне на данъчната основа. На второ място, нормалната и обичайната практика при подобен род дела / за присъждане на имуществени и неимуществени вреди срещу застраховател/ въпросните разходи да бъдат поети от страна, която претендира тези вреди. На трето място, ако подобни разходи са били действително извършени от жалбоподателя, то нормално и логично е той да притежава доказателствата /документите/ за това и да ги представи по делото, което не е сторено от негова страна. Направените възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с разпределяне на доказателствената тежест, несъобразяване на доказателствената стойност на представените в хода на ревизията писмени доказателства, свидетелските показания на трети лица, дадени в други производства, също са неоснователни. Както бе вече посочено, въпросният ревизионен акт се ползва с обвързваща доказателствена сила съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че оборването на констатациите на същия следва да бъде извършено от задълженото лице чрез допустими доказателствени средства. В рамките на висящото съдебно производство, с оглед на принципите на законност, обективност, равенство на страните в процеса, съдът няма правомощия да посочи на страната кои от сочените от нея доказателства са относими и допустими, кои от тях ще бъдат ценени и кои не. Обратно на изложеното в жалбата, подобен подход от страна на съда би довел до нарушаване на посочените по-горе принципи. Настоящата инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд относно определяне на данъчната основа от органа по приходите. Фактическата обстановка по делото е твърде сложна и противоречива, обусловено както с непредставянето на доказателства от част от третите лица, така и с непредставянето на някои доказателства от самото задължено лице, съответно с наличие на противоречие между писмени доказателства и обясненията на лица, съставили тези доказателства. Органът по приходите е положил съответните усилия за установяване на обективната истина, като дадените указания за събиране на доказателства и изясняване на фактите в отменителното решение на директора на Д"ОДОП" – Пловдив са изпълнени от ревизиращия екип, като непредставянето на доказателства от трети лица и ревизираното лице не може да им бъде вменено във вина. При спазване на правилата на формалната логика и привилата на доказване, установени в чл. 37 ДОПК, органът по приходите е изградил своите констатации, които впоследствие са били преценени от първоинстанционния съд като правилни и обосновани, съответно не оборени от задълженото лице. Използваният процент за определяне на полученото от задълженото лице възнаграждение – 10% не е произволен, а на база на анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, като същият е най-нисък на фона на това, че по някои от делата размерът на възнаграждението достига 50 и повече процента от договорено/присъдено обезщетение на увреденото лице. При условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК касаторът е този, който следва да обори констатациите на ревизионния акт в тази насока, още повече, че като пълномощник на тези лица той следва да притежава съответните доказателства относно договореното и получено от него възнаграждение. Видно от протоколите от проведените съдебни заседания по делото, единственото доказателство, което е поискано от задълженото лице за оборване на констатациите на ревизионния акт е назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице няма възможност да даде отговор на поставената му задача от пълномощника на жалбоподателя /съгласно молбата на л. 3236 от първоинстанционното дело/, тъй като на практика от него се иска да разреши спора между страните, което следва да се извърши от съда, а не от експерта. С оглед на забраната за нови фактически установявания /чл. 220 АПК/, представените с касационната жалба нови писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани от настоящата съдебна инстанция. Направеното оплакване по т. 5 от касационната жалба, касаещо изводите на административния съд относно връчването на заповед за възлагане на ревизия от 9.10.2015 г., е неоснователно. Въпросната заповед касае ревизионен акт № Р – 16001615008373 – 091- 001/3.01.2017 г. Този ревизионен акт е отменен по реда на административното оспорване с решение на директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив № 197 от 18.04.2017 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия, като издаденият при нея ревизия акт е предмет на оспорване в настоящето производство. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на В. Елдъров като неоснователна, Административен съд – гр. Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба, като при условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 4293,34 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,